Английският барон-пер носи златен обръч с шест бисера.
Короните започват от виконт нагоре.
Виконтът носи корона с неопределен брой бисери, графът — корона с лъчи, завършващи с бисери, и с преплетени по-ниско ягодови листа; маркизът — лъчи с бисери и листа на еднаква височина; херцогът — цветчета без бисери; князът — обръч от кръстове и кринове; Галският принц — корона, подобна на кралската, но несъединена отзад.
Херцогът е височайши и премогъщ принц; маркизът и графът — благороднейши и могъщ господар; виконтът — благороден и могъщ господар; баронът — истински господар.
Херцогът е светлост; останалите перове са господари.
Перовете са неприкосновени.
Перовете са камара и съд — concilium et curia, законодателно и съдебно тяло.
„Most honourable“ (високопочитаем) е повече от „right honourable“ (достопочитаем).
Лорд-перовете се признават за лордове по право; лордовете, които не са перове, са „лордове по благоволение“; лордове са само онези, които са перове.
Лордът никога не полага клетва — нито пред краля, нито в съда. Неговата дума е достатъчна. Той казва: „Залагам честта си“
Членовете на долната Камара, която представлява народа, когато са призовани пред лордовете, се явяват смирено, гологлави, пред перовете, които са с шапки.
Долната камара изпраща на лордовете законопроектите си с делегация от четиридесет членове, които връчват проекта с три дълбоки поклона.
Лордовете изпращат в Камарата на общините законопроектите по обикновен чиновник.
В случай на разногласие двете камари се събират в рисуваната зала, като перовете седят и са с шапки на главите, а представителите на общините стоят прави и гологлави.
Според един закон на Едуард VI лордовете имат привилегии при непредумишлено убийство. Ако някой лорд убие човек без умисъл, не го преследват.
Бароните имат същия сан като епископите.
За да бъдеш барон-пер, трябва да си обвързан от краля „per baroniam integram“ — с пълна барония.
Една пълна барония се състои от тринадесет и четвъртина благородни владения, като всяко владение възлиза на двадесет лири стерлинги, което прави общо четиристотин марки.
Средището на баронията (caput baronine) е замък, който се наследява както тронът на Англия, тоест може да се предаде на дъщеря само ако липсват деца от мъжки пол, и в такъв случай преминава във владение на най-голямата дъщеря, caeteris filiabus aliunde satisfactis[12].
Бароните имат званието лорд, от саксонски — laford, на класически латински — dominus, на простонароден латински — lordus.
Първородните и вторите синове на виконтите и на бароните са първи щитоносци на кралството.
Първородните синове на перовете имат предимства пред кавалерите на Ордена на жартиерата; не и останалите им синове.
Първородният син на виконт идва след всички барони и преди всички баронети.
Всяка дъщеря на лорд е лейди. Останалите английски момичета са мис.
Всички съдии са по-нискостоящи от перовете. Сержантът носи качулка от агнешка кожа; съдията — качулка de minuto vario — от най-различни малки бели кожички с изключение на хермелинови. Хермелинът е запазен за перовете и за краля.
Срещу лорд не се допуска supplicavit[13].
Лорд не може да бъде затварян в тъмница освен в Лондонската кула.
Лорд, поканен у краля, има право да убие един до два елена в кралския парк.
В замъка си лордът поддържа баронски двор.
Недостойно е за лорд да се движи из улиците с плащ и следван от двама лакеи. Той може да се явява само с голяма свита придворни.
Перовете отиват в парламента с каляски в шествие, представителите на общините — не. Някои перове отиват в Уестминстър с носилки върху четири колела. Такъв вид носилки и каляски, украсени с гербове и корони, са разрешени само на лордовете и са част от техните привилегии.
Лорд може да бъде осъден на глоба само от лордовете и никога на повече от пет шилинга; изключение правят херцозите, които могат да бъдат осъдени и на десет шилинга.
Лорд може да има у дома си до шестима чужденци. Всеки друг англичанин може да има само четирима.
Лорд може да държи осем бъчви вино, без да плаща налог.
Само лордът е освободен от задължението да се явява пред местния шериф при обиколката му.
Лордът не може да бъде облаган за местната войска.
Когато лордът намери за добре, той може да свика полк и да го предостави на краля; така правят техни светлости херцог Атъл, херцог Хамилтън и херцог Нортъмбърланд.
Лордът е подсъден само на лордовете.
При процеси от граждански характер той може да иска отлагане на делото, ако между съдиите му няма поне един благородник.
Лордът назначава своите капелани.
Баронът назначава трима капелани; виконтът — четирима; графът и маркизът — петима; херцогът — шестима.
Лордът не може да бъде подлаган на изтезания дори в случай на държавна измяна.
Лордът не може да бъде жигосван.
Лордът е учен, дори и да е неграмотен. Той знае по право.
Херцогът се явява под балдахин навсякъде, където кралят не присъствува; виконтът има балдахин само у дома си; баронът има паница, която му държат под чашата, докато пие; баронесата има право един слуга да носи шлейфа й в присъствието на виконтеса.
Осемдесет и шест лордове или първородни синове на лордове възглавяват осемдесет и шест маси с по петстотин прибора, които всеки ден се сервират за негово величество в двореца му за сметка на областта, където се установи кралската резиденция.
Ако някой човек от простолюдието удари лорд, ръката му се отрязва до китката.
Лордът е почти крал.
Кралят е почти бог.
Земята е лордско владение.
Англичаните наричат бога милорд.
Срещу този надпис се четеше друг, написан по същия начин:
УТЕХА, С КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАДОВОЛЯВАТ ОНЕЗИ, КОИТО НЯМАТ НИЩО:Хенри Оувъркърк, граф Грантъм, който заседава в камарата на лордовете между граф Джързи и граф Гринидж, има сто хиляди лири стерлинги годишна рента. На този господар принадлежи дворецът Грантъм Терас, построен от мрамор и прочут със забележителния си лабиринт от коридори, където се намира аленият коридор от саранколински мрамор, кафявият коридор от зърнест астрахански мрамор, белият коридор от ланийски мрамор, черният коридор от алабандски мрамор, жълтият коридор от хесенски мрамор, зеленият коридор от тиролски мрамор, червеният коридор, наполовина от петнист моравски и наполовина от зърнест кордовски мрамор, синият коридор от генуезки турквин, виолетовият коридор от каталонски гранит, траурният коридор от черно-бяла мурвиедърска шиста, розовият коридор от алпийски мрамор, бисерният коридор от зърнест нонетски мрамор и многоцветният коридор, наречен царедворски, от брекча на ромбове.
Ричард Лаудър, виконт Лонсдейл, притежава Лаудър в Уестморланд, който е много разкошен на вид, с външно стълбище, което сякаш приканва кралете да влязат.
Ричард, граф Скарбъро, виконт и барон Лъмли, виконт Уотърфорд от Ирландия, лорд-наместник и вицеадмирал на графство Нортъмбърланд и на Дърам, град и графство, има два замъка в Стенстед — стар и нов, където всички се удивляват на великолепния полукръгъл железен парапет около басейн с несравним водоскок. Освен това той притежава и замъка Лъмли.
На Робърт Дарси, граф Холдърнес, принадлежи имението в Холдърнес с баронски кули и безкрайни френски градини, където той се разхожда с каляска, впрегната с шест коня, предшествувана от двама коневоди, както подобава на английски пер.
Чарлс Боукларк, херцог Сейнт Олбънс, граф Бърфорд, барон Хедингтън, велик соколар на Англия, има в Уиндзор къща, по-великолепна от кралската.
Чарлс Бодвил, лорд Робартс, барон Тръроу, виконт Бодмин, притежава в Кеймбридж Уимпъл, който се състои от три двореца с по три фронтона — един дъговиден и два триъгълни. Входната алея е очертана от четири реда дървета.
Високоблагородният и премогъщ лорд Филип Хърбърт, виконт Кардиф, граф Монтгомъри, граф Пембрук, пер и господар на Кандъл, Мармиън, Сейнт Куентин и Чърланд, пазител на оловните мини в графствата Корнуол и Девън, наследствен настоятел на йезуитската колегия, притежава чудесната градина Уилтън, където се намират два басейна с водоскоци, по-красиви от версайските на светлейшия християнски крал Луи Четиринадесети.
Чарлс Симор, херцог Съмърсет, е собственик на Съмърсет Хаус на Темза, която съперничи с вила Памфими в Рим. Върху голямата камина се виждат две порцеланови вази от династията Юан, на стойност половин френски милион.
Артър, лорд Инграм, виконт Ъруин, владее Темпъл Нюсам в Йоркшир, с триумфална арка вместо вход и с широки плоски покриви, прилични на мавритански тераси.
Робърт, лорд Ферърс Чартли, Баучър и Лувен, притежава в Лестършир имението Стонтън Харолд, чийто парк с геометрични очертания има формата на храм с фронтон, а също и голямата църква с камбанария пред езерото е собственост на негово благородие.
В графство Нортамптън Чарлс Спенсър, граф Съндърланд, един от тайните съветници на негово величество, притежава Олтроп, където се влиза през желязна врата с четири колони, поддържащи мраморни групи.
Лорънс Хайд, граф Рочестър, владее в Съри величествения Ню Парк със скулптиран цокъл, кръгла поляна, заобиколена с дървета, и гори, отвъд които се издига малък, изкусно заоблен хълм, увенчан с голям дъб, който се вижда отдалеч.
Филип Станъп, граф Честърфийлд, притежава в Дербишир имението Бредби с великолепна часовникова кула, соколарници, цели полета със зайци и прекрасни продълговати, четвъртити и овални езера, едно от които е във форма на огледало с два много високи водоскока.
Лорд Корнуолис, барон на Ай, е собственик на Брум Хол — дворец от четиринадесети век.
Високоблагородният Алджърнън Кейпъл, виконт Молдън, граф Есекс, владее Касиобъри в Хартфордшир, замък във формата на главно „Н“ с богати на дивеч места за ловуване.
Чарлс, лорд Осълстън, притежава Доли в Мидълсекс, където, за да се стигне до замъка, се минава през италиански градини.
Джеймс Сесил, граф Солсбъри, владее на седем левги от Лондон Хартфийлд Хаус, състоящ се от четири самостоятелни сгради, камбанария по средата и параден двор, покрит с бели и черни плочи като двора в Сен Жермен. Този дворец, дълъг двеста седемдесет и две стъпки, е построен по времето на Джеймс от великия ковчежник на Англия, прадядо на сегашния граф. Тук е запазено леглото на една от графините Солсбъри, с извънредно висока стойност, цялото изработено от бразилско дърво — сигурно средство против ухапване от змии, — наричано milhombres, което означава „хиляда мъже“. Върху леглото е написано със златни букви: „Проклет да е който зло помисли“.
Едуард Рич, граф на Уорик и Холанд, е собственик на Уорик Касъл, където в камините горят цели дъбове.
В енорията Севън Оукс Чарлс Саквил, барон Бъкхърст, виконт Кранфийлд, граф Дорсет и Мидълсекс, притежава Ноул; голям като град, замъкът се състои от три двореца, наредени един зад друг като пехотински редици, с десет еркерни стълбища откъм главната фасада; над входа се издига голяма кула с четири кулички.
Томас Тип, виконт Уеймът, барон Уорминстър, притежава Лонглийт, който има почти толкова комини, куполи, еркери, кръгли наблюдателници, павилиони и кулички, колкото и дворецът Шамбор във Франция, принадлежащ на краля.
Хенри Хауард, граф Съфък, владее в Мидълсекс, на дванадесет левги от Лондон, двореца Одлаън, който едва ли отстъпва по големина и величественост на Ескориал на испанския крал.
Рест Хаус енд Парк, който представлява цяла държава, оградена с ровове и стени, с гори, реки и хълмове, се намира в Бедфордшир и принадлежи на Хенри, маркиз Кент.
Хамптън Корт в Хеърфорд със своята внушителна зъбчата кула и градина с езеро, което я отделя от гората, принадлежи на Томас, лорд Конингсби.
Гримсторп в Линкълншир, с дългата си фасада, пресечена от високи кулички, със своите паркове, езера, ята фазани, кошари, морави, шахматно засадени дървета, игрища, високостеблени гори, цветни килими с пръснати или подредени на карета и ромбове лехи, ливади за конни състезания и величествената алея, в която каляските извиват, преди да влязат в замъка, принадлежи на Робърт, граф Линдзи, лорд-наследник на Уолтамската гора.
Ъп Парк в Съсекс, квадратен замък с две симетрични крила и с бойни кули от двете страни на главния двор, е собственост на достопочтения Форд, лорд Грей, виконт Глендейл и граф Танкървил.
Нюнам Падокс в Уорикшир, с двата си четириъгълни рибарника и с четирикрил прозорец с цветни стъкла под самия си островръх покрив, е собственост на граф Денби, който е и граф на Райнфелден в Германия.
Уайтам в графство Бърк, със своята френска градина, в която има четири засводени с подкастрени дървета алеи, и с голямата си зъбчата кула, подпряна на две високи стени с бойници, е собственост на лорд Монтагю, граф Абингдън; негов е и баронският замък Райкот, чиято главна врата носи девиза: „Virtus ariete fortior.“[14]
Уилям Кавендиш, херцог Девъншир, притежава шест замъка, един от които е двуетажният Чатсуърт, издържан в най-съвършен гръцки стил; освен това негова светлост има къща в Лондон с фигура на лъв, обърнал гръб на кралския дворец.
Виконт Киналмики, граф на Корк в Ирландия, притежава в Пикадили Бърлингтън Хаус с обширни градини, които стигат до полята извън Лондон; той притежава също така Чизик с девет великолепни постройки и Лъндсбърг, разкошен нов дворец, издигнат до стария.
Херцог Бофорт притежава Челси, където се намират два готически и един флорентински замък, също така Бадминтън в Глостър, резиденция, разположена като звезда сред лъчи от широки алеи. Високоблагородният и могъщ принц Хенри, херцог Бофорт, е същевременно маркиз и граф Устър, барон Раглан, барон Пауър и барон Хърбърт Чепстоу.
Джон Холис, херцог Нюкасъл и маркиз Клеър, притежава Болсовър с величествена четвъртита кула, а освен това и Хотън в Нотингам, където в средата на един басейн има кръгла пирамида, наподобяваща Вавилонската кула.
Уилям, лорд Крейвън, барон Крейвън Хампстед, има в Уорикшир резиденцията Кум Аби, където може да се види най-красивият водоскок в цяла Англия, а в Бъркшир две баронии — Хампстед Маршъл, с пет готически еркера на фасадата, и Ашдаун Парк, замък на кръстопът в една гора.
Лорд Линъс Кланчарли, барон Кланчарли и Хънкървил, маркиз Корлеоне Сицилийски, е пер на основание на замъка Кланчарли, построен през 914 година от Едуард Стария за защита от датчаните; освен това той владее дворците Хънкървил Хаус в Лондон и Корлеоне Лодж в Уиндзор и осем крепостни имения — едно в Брукстън на Трент, с право върху алабастровите кариери, после Гъмдрейт Хомбъл, Морикам, Тренуордрейг, Хел Къртърс, където има прелестен кладенец, Пилънмур с торфените блата, Рекълвър край стария град Вейниейкю и Вайнкаунтън на планината Лойл Енли; освен това притежава дванадесет укрепени градчета и села със свой наместник във всяко, както и цялата област Пенет Чейс, което общо носи на негова светлост четиридесет хиляди лири стерлинги рента.
Сто седемдесет и двамата перове, властвуващи по времето на Джеймс II, получават общо милион и двеста седемдесет и две хиляди лири стерлинги годишен доход, което представлява една единадесета част от дохода на Англия.
[13] Supplicavit (лат.) — жалба до краля. ↑
[14] Virtus ariete fortior. (лат.) — Храбростта е по-силна от стенобитна машина. ↑
https://chitanka.info/text/31728-chovekyt-kojto-se-smee#textstart
