Последното не съм в състояние да се опитвам дори да коментирам, така както не съм в състояние да споря с болни мозъци или с говеда.
Относно това, дето сме щяли да се освободим сами, и особено това дето, ние българите сме оцелели цели пестин години, като сме запазили все пак езика си, което е факт, и е свързано със сигурност и с това, че българите сме оказвали някаква съпротива, т.е. имаме и собствени заслуги, нека сега да си изясним, дали е имало и външнополитическа обстановка, която да ни е помогнала по някакъв начин.
И тъй като главният герой за тази външно политическа обстановка е именно Русия, нека сега да нахвърляме малко по-прегледно резултатите от седемтте войни, които Русия е водила със своя съсед - Османската империя.
Всичките са дванадесет, според Уики, но липсва информация на Български (на руски вероятно има и в повече).
И така, един дето наскоро обвини СССР че е водил завоевателни войни с всичките си съседи, вкл. Румъния (която ако не се лъжа е заграбила от България Северна Добруджа в колаборация с останалите съседи на България и е имала апетит и за южна), не се сети, за дето Русия е водила цели десет войни с Османската империя и е отнела значителна част от територията й, благодарение на което днес България я има. И благодарение на което изобщо май е било и възможно да оцелее български народ, говорещ на български език и изповядващ все пак и православие.
И така, ще използваме минимумът който бил уики, според въпросния субект, за който имам подозрението, че уики му е максимума.
Точка 1. Руско-турски войни
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8
Точка 2. Константинополски мирен договор (1700)
Според клаузите на мирния договор, Османската империя унищожава крепостите си в т.нар. Приднепровие (по река Днепър), а Руското царство получава във владение Азов с прилежащите му територии, които се освобождават от заплащането на ежегоден трибут към кримския хан.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1700)
Точка 3. Белградски мирен договор (1739)
В резултат на кампанията през август и септември 1739 г. на руските войски под командването на фелдмаршал Мюних, и последвалото поражение от османската армия, са окупирани Хотин и Яш, което прави османската дипломация по-отстъпчива. Междувременно Свещената Римска империя е тотално разбита от еничарите в западните български земи, което я принуждава на сепаративен мир, по силата на който отстъпва всичките си придобивки от Високата порта, получени въз основа на клаузите от предходния Пожаревацки договор, т.е. Османската империя си възвръща Мала Влахия, Смедеревския санджак с Белград и Северна Босна. Русия притисната от отпочналата междувременно реваншистка шведска военна кампания срещу нея, се съгласява на мирните условия от Белград, и до последвалия договор от Кючук Кайнарджа няма сигурен de jure излаз на Черно море. За сметка на това, Османската империя гарантира хаджилъка на православните поклонници в Светите земи.
Мирните преговори и договор между воюващите страни са сключени при посредничеството на посланика на френския крал при Портата – Луи Вилньов, в контекста на двувековния френско-османски алианс.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1739)
Точка 4. Кючуккайнарджийски мирен договор
Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от султан Мустафа III срещу руската императрица Екатерина II. Споразумението е сключено в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра. За Османската империя подписът полага великия везир Мухсинзаде Мехмед паша, а за Руската империя – Пьотър Румянцев.
Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.
В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос. [1]
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8E%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80
Точка 5.Яшки мирен договор
Договорът засилва политическото влияние на Русия на Балканите и в Кавказ. Потвърждава анексията на Крим от Русия (1783), Русия придобива областта Едисан – участъка по черноморието между реките Южен Буг и Днестър, а границата в Кавказ се установява по река Кубан. Османската империя се отказва от претенциите си за Грузия и се задължава да не предприема вражески действия в района. Турската крепост Анапа, завзета от руснаците, съгласно договора се връща на Османската империя.
Последици[редактиране | редактиране на кода]Русия хвърля усилия за развитие на стопанството в новопридобитата област Едисан, като изгражда нови градове – Тираспол (1792) и Григориопол (1795), (които днес са в непризнатата република Приднестровие), а също и Одеса (1794) като пристанище на Черно море.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80
Точка 6. Букурещки договор (1812)
Съгласно неговите членове Бесарабия (източната част на Молдова) - повечето от която днес е част от Молдова, е отстъпена на Русия, река Прут става новата западна граница на Русия. Русия също получава търговски права по Дунав. Условията са неизгодни за Османска Турция, особено с оглед на започналата след това Отечествена война. За прибързаното му сключване допринася Великия драгоман Димитър Мурузи, поради което е обвинен в предателство и екзекутиран шест месеца по късно.[1]
Клауза на договора дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период, както и по време на войната, над 10 хиляди българи се преселват в Буджак, а много повече - във Влашко.[2]
Договорът, подписан от османския представител Галиб ефенди и руския генерал Михаил Кутузов, е ратифициран от Александър I само ден преди Наполеон да нахлуе в Русия.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1812)
Точка 7. Одрински мирен договор (1829)
Благодарение на бойните си успехи Русия придобива територии в делтата на Дунав, в Кавказ (Ахалцихе) и по източното черноморско крайбрежие (от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батум).[1] По преценка на съвременници претенциите на руското правителство са скромни, тъй като смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.[2]
Политически[редактиране | редактиране на кода]Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила.[1] Пряка последица за Сърбия е султанският хатишериф от 1830 година[3], а за румънските територии – въведения Органически регламент с ликвидирането на османската поземлена собственост и на османския контрол върху търговията със зърно и добитък, с което са залага основата на бъдещото обединение на Влашко и Молдова.
Икономически[редактиране | редактиране на кода]За Русия Одринският мир гарантира същите икономически привилегии, с каквито разполагат Франция и Великобритания при режима на капитулациите, както и свободното преминаване на невъоръжени кораби през Босфора и Дарданелите.[1]
Демографски[редактиране | редактиране на кода]Член XIII от договора позволява изселване на населението, подкрепило руския поход към Одрин и уплашено от турско отмъщение.[4]
Последици[редактиране | редактиране на кода]Веднага след сключването на Одринския мир руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни лица на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.[5] Това кара между 100 000 и 140 000 българи от Варненско, Сливенско, Ямболско, Бургаско[6], Старозагорско и други райони[7] да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия.[8] Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Между българите в региона, които искат да се изселят, и тези, които предпочитат да останат, възниква конфликт, стигнал и до тежки саморазправи.[9]
Одринският договор провокира и масово изселване на османски арменци (между 84 000 и 150 000) и гърци от Източен Анадол в руските владения в Южен Кавказ в периода от 1829 до 1831 година.[10]
(последиците в Уики плачат за коментар, защото са силно необективни и тенденциозни, макар до голяма степен верни)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1829)
Точка 8. Парижки мирен договор (1856)
Тука няма да давам думата на Уики, която ни спсестява как в резултат на войната на Англия и
Франция срещу Русия, и наложените "пазарни" отношения в Османската империя, настъпило
масово разорение на българските занаятчии и др. А така също, на Османската империя били
върнати някои от загубените в предишните войни с Русия владения.
Точка 9. Санстефански мирен договор
Доста сериозни сили хвърлят всички защитници в името на незащитимата западна кауза, за да изкарат, че пак Русия била виновна и за тоя договор, и как едва ли не Русия
трябва да понесе вина и за Берлинския договор, който отменя Санстефанския. Вероятно, Русия е виновна и за дето в резултат на дванадесет войни е изтласкала турците далече на юг, за дето е била главния фактор за запазване и на българщината, докато Западна Европа през това време воюваше на страната на Турция.
Съвсем отделен е и въпросът, че именно България е майката на идеологията върху която се е развила и руската империя - т.е. православието в Русия от началото до ден днешен се извършва на старобългарски. А именно Българската държава е била тая, която е организирала преписването и разпространението на християнската а и не само литература, вкл. и в Русия.
От тая гледна точка, войната срещу Русия е война срещу България. Нашите "нови" "приятели" от западна Европа и САЩ отново доказаха, след тридесет години "приятелство", че докато те са ни "приятели", на нас врагове не ни трябват.
24.09.2022 13:03
27% от територията на Османската империя в края на 18 век е в Европа , остават само 3% в края на 19ти И тях нямаше да ги има , ако Западът не бе твърдо зад Османската империя и твърдо против православието вкл и Карл Маркс-предчуствал е , че руснаците ще му прецакат "комунизма" :)
Никой не е загубил езика си по време на Османската империя, така че не е заслуга наша. Всички православни държави под анекса на Империята си запазват език, религия, писменост. За съжаление другите държави са по категорични от нас в стремежа да получават суверенитет. Общо взето с нас през априлското въстание се разправя не аскера , а башибозука
Тогава, по времето на Мавъра учените са смятали, че всички хора имат еднакви мозъци и комунизма може да се осъществи на практика.
Но като видим менталното състояние на някои блогъри, това не е възможно просто.
А каква е разликата между аскер и башибозук? И едните и другите работят срещу възнаграждение обещано им от държавата. Прословутите ловци на глави в САЩ от уестърните са легитимни и законни под крилото на държавата, която обявява награда за главата на еди кой си, и след това съдейства на някой, дето се изживява за независим герой, дето даже се държи надменно с държавния служител, който ще приеме заловения или убит бандид и ще му плати.