Първо искам да обърна внимание, че сегашният Парламент е незаконен и не представлява българския електорат. Нещо което беше валидно и за всички предишни. Сегашният обаче, освен предишната непредставителност има и рекордно ниска избирателна активност.

Освен това искам да обърна внимание, че и проведеният от Слави Трифонов референдум също не представлява българския електорат. Два милиона гражданина са една трета от целия електорат. Но дали я има дори и тая една трета? Въпросното шоу се е специализирало именно във фалшификацията на изборния резултат. То доволно много пъти е провеждало гласуване за шоуизпълнители със СМСи – а това е най-долнопробната възможна фалшификация.

Подобни псевдо-референдуми, всъщност са възможни, единствено поради липсата на избори при които в процеса на дебата, електоратът постоянно има възможност първо отдолу да предлага самия той. А след това да дебатира и да гласува за отделните особености, в конкретния случай избирателна система.

И така, задължително искам да повторя, че Мажоритарният вот е единствения начин за истинска демокрация. Именно чрез Мажоритарен вот се дава най-голямо представителство на електората в Парламента. Последното изречение оспорва именно международната теория – тая която господства в номинираните за „дъ бест”, световни демокрации в САЩ или ЕС.

Доказателствата които съм привеждал и които ще продължа да привеждам са единствено от сферата на простата и неопровержима математика за шести клас. Това ще се случва на фона на продължаващо забатачване все по-дълбоко в блатото на човеченцата които са в Парламента, които вече са до голяма степен професионални артисти и които от време на време са контрирани с аргумента, че не могат да се мерят с Юристите и Конституционалистите, които са в Парламента.

Всичките тия юристи и конституционалисти, се забатачват в собствената си теория, която очевидно не работи, която постоянно е опровергавана от практиката, вкл. от действията и предложенията на въпросните юристи. Те не разбират правото, не разбират, че теорията която се опитват да реанимират вече е напълно умряла. И е очевидно, че така и не успяват да се сетят, кое в тая тяхна теория, която са засмукали едва ли не с майчиното си мляко е много сбъркано.

И така – поехали! (в света на математиката за шести клас)

При парламент от 240 депутата ще имаме 240 Едномандатни Избирателни Района които ще се състоят от по 25 000 гласоподаватели. При двойно намаление на Депутатите в Парламента ще имаме 120 Депутата и 120 Едномандатни Избирателни Района, които ще се състоят от по 50 000 гласоподаватели.

Мажоритарните избори които се предлагат от ИТН са в два тура. Ако на първи тур в определен Едномандатен Избирателен Район, нямаме кандидат който да е спечелил с над 50% от гласовете, следва втори, на който отиват спечелилите най-голям процент от гласовете двама кандидати.

Вероятността на първи тур някой да спечели става пренебрежимо незначителна с повишението на броя гласоподавателите в Едномандатния Избирателен Район
(т.е. при намаление на броя на депутатите в Парламента, расте броя на гласоподавателите в Едномандатния Избирателан Район)!

И така, структурирането на големи Едномандатни Избирателни Райони означава, че броят на кандидатите за народни представители се намалява. При 25 000 човека електорат и предположение за само 1% от гласоподавателите да се кандидатират за Едното Депутатско работно място, това прави 250 човека. Такова число хора стартирали на куп в предизборна кампания е прекалено голямо. Но по Конституция не само 1% от електората, а 100%, всеки български гражданин ИМА ПРАВО НЕ САМО ДА ИЗБИРА, НО И ДА БЪДЕ ИЗБИРАН.

При намаляване броя на Депутатите в Парламента, броят на гласоподавателите във всеки Едномандатен Избирателен Район се повишава двойно – 50 000. При което хипотетичният мижав 1% от тоя брой кандидати за Едното Депутатско работно място става 500.

Повишаването на броя на състезателите които се съревновават на куп и за едно и също време (един месец е предизборната кампания), прави невъзможно допускането на всичките кандидати още на входа на състезанието.

Което означава, че се ограничава правото на гласоподавателя да бъде избиран, при запазване на правото му да избира – пряк ефект от увеличаване на броя на гласоподавателите във всеки един Едномандатен Избирателен Район. (а пък ограничаването на правото да бъде избиран е намаление на опциите от които избира, т.е. това е движение към ситуацията „избори без избор” – гласува но не избира)

При това развитие на тая функция имаме запазващ се процент на гласоподавателите – 100%. И намаляващ процент на кандидатите за народни представители. Като дял от целия електорат, кандидатите за народни представители намаляват. Като брой в един Едномандатен Избирателен Район те се повишават.

Да онагледя следователно, какво конкретно се случва в единия безумен случай (Едномандатен Избирателен Район от 25 000 човека) и в другия двойно по-безумен случай (Едномандатен Избирателен Район от 50 000 човека). Вторият безумен случай е от двойно повече гласоподаватели, но ефектът при изборите май е на квадрат – но както и да е.

И така, както казах в предишната си тема – при само двама кандидати на първи тур за едно народно представителство, имаме минимална вероятност за спечелване на изборите с много малко над 50%. Т.е. 100% : 2 (кандидата) = 50%. Т.е с по-малко от над 50% е напълно невъзможно някой да спечели.

При трима – 100% : 3 = 33%.

И т.н.

При 250 – 100% : 250 = 0.4%

А при 500 – 100% : 500 = 0.2%

Т.е. с думи още по прости, това означава, че при 250 човека кандидати за един Мандат, спечелилият може да спечели с малко над 0.4%. С по-малко е невъзможно.

Но при повишение на гласоподавателите в Едномандатен Избирателен Район е възможно и с по-малко - спечелилият може да спечели с малко над 0.2%.

За втори тур отиват първите двама. Което означава, че в първия случай те могат да спечелят и с малко над 0.4%, а във втория с малко над 0.2%.

Какво е практическото значение само на тази проста математическа възможност, за демокрацията или за нейната липса? Практическата възможност от това е, че ако имаме една не много голяма организирана група от хора, която обаче има примерно едни 20% от броя на всички гласоподаватели и ако тази група излъчи двама или трима свои кандидати за Народни Представители, процентите за всеки един от тези трима кандидати ще бъдат средно над 6%. Поради което вероятността първите двама които ще отидат на втори тур, да бъдат именно двама представители на тая групировка е много голяма.

А ако си представим че организираната група от хора е дори 30%, тогава вече тая вероятност е направо бетонирана. Въпросните 20 до 30% представляват именно управляващото малцинство на власт, заедно с малцинството от електората, което има някакви облаги от управлението на статуквото. Техният процент дори нараства като се вземе предвид избирателната активност, която е винаги по-малка от 100% и която с течение на времето ще намалява, защото мнозинството от избирателите ще разберат че няма смисъл да гласуват. Когато Едномандатните Избирателни Райони са прекалено големи (от 25 000 гласоподаватели), шансовете на статуквото да си се преизбира постоянно са прекалено големи.

А когато Едномандатните Избирателни Райони са двойно по-големи (от 50 000 гласоподаватели), шансовете са дори повече от двойно по-големи.

И така, имаме едномандатен избирателен район от 25 000 човека. За едно Депутатско място се кандидатират примерно 20 човека. Това прави минимален процент на първите двама малко над 5%. Примерно избирателната активност се оказва висока – цели 90%. Това означава, че относителната тежест на корпоративния вот не е минимално 20 %, а е 22%. Но може да е и 33%. При най-малкият процент корпоративна подкрепа, първите двама при трима представители на въпросната групировка, гарантирано имат по над 6%. При само двама техни кандидати, гарантирано имат по над 10%. А при наличието на по-голям процент от корпоративен електорат, тези проценти стават по-големи.

При двойно повишаване на броя на гласоподавателите в един Едномандатен Избирателен Район (т.е. при двойно намаляване броя на Депутатите в Парламента), тежестта на корпоративните проценти нараства още.

Какво се случва с останалите кандидати? Тъй като са много, електоратът който ги подкрепя е разделен на много. Ако дори само един от тези противници на статуквото се промъкне до втори тур, вероятността той да спечели вече става много голяма. Защото вторият тур е именно истински мажоритарен вот. Теоретически вероятно обаче е това да се случва редко. То обаче се случва на практика дори още по-редко, защото в относително малкото подобни случаи се задейства възможността от фалшифициране на изборния резултат, поради властовия център на Избирателните Комисии. И въвеждането на машинно или електронно гласуване, прави тази възможност по-лесна, а не по-трудна.

Поради което в Парламента неизменно ще доминират двете крила на управляващото и до тоя момент властово статукво. Или както е установено и от световната практика – т.нар. „мажоритарна система” води до узурпиране на Парламента от само две партии.

Поради което пък, едни хора започват да ни баят, че мажоритарната избирателна система не давала достатъчно представителство на електората.

Но да видим сега, колко е мажоритарна мажоритарната избирателна система в два тура – айде направо вече ще наблюдаваме Едномандатен Избирателен Район от 50 000 човека?

Имаме хипотетичните 40 кандидата. Първите двама, които печелят първия тур и които са подкрепени от дежурните 25 % имат съответно 14и 11%. Останалите общо 38 кандидата имат общо 75% или това прави средно на кандидат малко под 2% (общо за всеки един от 40те кандидати средният процент е 100%:40=2,5%).

Общо обаче, имаме един съвкупен истински мажоритарен вот. Но той трябва да бъде забелязан. И тоя вот е следния – двамата спечелили кандидати имат общо 25%. 38те загубили кандидати имат общо 75%. Мажоритарният вот по смисъла на това понятие, дефакто е спечелен от групата на 38те.

След което, победата се присъжда на двамата загубили, които отиват на следващия тур, където имаме вече истински мажоритарен вот с възможност изборният резултат да бъде фалшифициран.

На какво се дължи тоя математически ефект? Общият процент от електората на кандидатите за народни представители с нарастване броя на Едномандатен Избирателен Район, пада.

Но най-много пада процентът и броят на подкрепените от корпоративния вот кандидати - с нарастване на броя на Едномандатния Избирателен Район техният брой остава малък. Тези кандидати са задължително най-малко двама. Много вероятно трима или дори четирима.

Процентът на останалите кандидати за народни представители пада много по-малко. Но като брой на кандидатите в Едномандатен Избирателен район се повишава. Поради което пък, процентът на подкрепата за всеки един от тях пада.

Какъв е основният проблем? Основният проблем е, че не е имало мажоритарен вот. Пробутват ни вот при който малцинството, а не мнозинството печели изборите. А главната причина за това, е в прекалено големия Едномандатен Избирателен Район.

Ако искаме, е напълно възможно , да намалим значително броя на гласоподавателите в избирателния район, и същевременно да намалим и броя на депутатите в Парламента. Това може да стане чрез Избирателна Система, която е под формата на йерархическа система от повече от две йерархически нива.

Да, броят на депутатите може да бъда намален, и същевременно избирателният район също да бъде намален. И причината броят на депутатите в Парламента да е необходимо да бъде увеличен, не невъзможността за провеждане на истински мажоритарен вот. Причината е друга. И пак се смята с една проста математика. Сега обаче, аз се опитах да обясня с проста математика, защо според това което ни предлагат от ИТН и което в момента бистрят в Парламента, изобщо няма да имаме мажоритарен вот.

При липсата на изградена йерархическа система от повече от две йерархически нива, намаляването на броя на депутатите автоматично води до повишаване на броя на гласоподавателите във всеки Едномандатен Избирателен Район. А пък повишаването на тоя брой, автоматично води до все по-голямо отдалечаване от мажоритарната система.