С два отделни поста, ще публикувам за пореден път, първо апела ми към към сега действащите Общински Съвети, а след това и апела ми към редовия електорат.

Защото ако електоратът не иска демокрация, и да му бъде тя спусната отгоре (както уж стана с перестройката), ефектът ще бъде нулев.

...

ПАРЛАМЕНТЪТ НА БЪЛГАРИЯ АБДИКИРА!   ПРЕДЛАГАМ КАМАРА НА ОБЩИНИТЕ!

 

(Копие до всички Общински Съвети в България, Копие в сайта ми във Facebook)

 

Уважаеми Общински Съветници, предлагам Ви да свършите една наболяла от години, но вече спешна и неотложна работа. Която на всичко отгоре няма да ви коства почти никакво време или други съществени усилия.

Преди това искам да Ви обърна внимание: ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА! Тя е и невероятен шанс за България, за демокрацията, но и за Вас самите. Ако Вие сте отговорни, ако Вие сте компетентни, ако имате политически нюх, е недопустимо да я пропуснете.

 

МОЕТО КОНКРЕТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ КЪМ ВАС Е:

Да излъчите един Депутат от вече избраните от Електората на съответната Община Общински Съветници, които са в съответния Общински Съвет!

След това да обявите в сайта на Вашата Община. А така също и да разгласите по други медии – както национални, така и в съседни Общини. Да отправите призив към тези Общини, да излъчат Депутати. Няма да е излишно също така, да съобщите и на Парламента (пърдон, то Парламент няма), на Правителството, на Президента, на Конституционния съд и др. Новият Парламент, който ще представлява Камара на Общините може да заработи веднага. Скоростта с която може да бъде сформиран може да бъде почти моментална – примерно до две седмици.

 

Предполагам, почти сигурно, ще ми бъде възразено с автоматичен бърз отговор, че такова решение на Об. Съвет е в нарушение на Конституцията (Закона).

Налага ми се следователно да Ви обясня, особено на юристите, че има закон и Закон. Според идеологическата пропаганда, която била наука но не е, в правовата държава трябва да има върховенство на закона.

На закона или на Закона? Първият се пише от Парламента (малцинството на власт), който не е равен на Изпълнителната и Съдебната власти, а е над тях (крайно време е да приключим с лъжите, защото те вече се провалиха). Вторият (Законът) не се пише от Парламента, а се пише от Мнозинството и се налага на Малцинството на Власт. Парламентът е тоя който пише закон. Но Парламентът не пише Закона! Парламентът само подписва Закона, след като тоя Закон му бъде връчен от Мнозинството, което представлява фактическа капитулация на Малцинството на Власт пред Мнозинството с по-малко Власт. Така било е, така ще бъде!

Това е валидно, не само за Обикновено Народно Събрание, но и за Велико Народно Събрание. Защото и Великото Народно Събрание представлява едно незначително Малцинство на власт. Както Великото НС, така и Обикновеното НС са продукт на една избирателна система, която не дава възможност на електората (Мнозинството) да назначава и контролира Малцинството на Власт.

Конституцията е Закона. Но за да бъде Закона, тя трябва да бъде написана от Мнозинството, с единствената цел да контролира властта на Малцинството. Такова е понятието за Конституция, въпреки че някои авторитети твърдят, че понятието за Конституция било сред най-костеливите орехи на правната наука.

Това понятие е съвсем очевидно формирано от историята и от стотиците и хиляди опити на мнозинството да пише формули с които да ограничава Малцинството на Власт. Само правилната формула за контрол над Малцинството на Власт може да се смята за Конституция и за Закон. И когато Конституцията и Законът са написани от Малцинството на Власт, т.е. от Парламента, па макар той да се е самообявил за Велик в по-голяма или по-малка степен, когато Законът е написан от Малцинството на Власт, това не е Закона – а е закона!

И това не е Конституция!

 

Защото тая Конституция е противоконституционна! КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е противоконституционна. Формулата по която Мнозинството може да контролира Малцинството на Власт я няма в КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Тая формула е единствено и само Избирателната система. Правилна избирателна система липсва не само в КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – такава липсва и извън КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Това че наложената от Малцинството на власт избирателна система е неправилна (противоконституционна, псевдодемократична) може да се докаже много лесно само с няколко бързи и прости сметки, които доказват по неопровержим начин, че гражданите  на България нямат право да избират и да бъдат избирани. 

 

От тука натам, следва безспорният, категоричен извод от последна инстанция (тая на неопроверганата истина, която ще очаква все пак някой да я опровергае ако може), че Конституцията на Република България е противоконституционна и следователно е невалидна. А освен това, към тоя факт се добавя и един друг – КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  е де факто суспендирана от момента на влизането си в сила. И това се е получило, поради това че един лош Закон никога не може да бъде спазен.

 

След като е вече доказано и безспорно, че Конституцията на България е противоконституционна, следва написването на истинска Конституция.

За да стигнем до тоя момент, трябва да осъзнаем железния факт (подписан от историята), че Конституцията не се пише от Парламента (Малцинството на Власт). Тя се пише от Мнозинството с по-малко Власт. От гледна точка на това понятие, такива сте вие – Общинските Съветници на цяла България. Над вас е само електората на България. Изглежда парадоксално, тия дето са отдолу да са над тия които са отгоре, но действието на тоя механизъм има своето инженерно обяснение, тоя механизъм не само че е правилен и не само че работи – той е наложил Конституциите и налага понятието за Конституция, според което Конституцията на Република България е противоконституционна. На практика това е наложено и работи.

От обяснението ми до тука, следва изводът, че Конституция и Правилна Избирателна Система са едно и също нещо.

А така също, че първата стъпка към написването на истинска Конституция и истински Закон, който да бъде над Парламента, е по-ниските йерархически нива да заявят, че имат воля и че са се осъзнали като единствено компетентни да пишат Закона.

Сега Вие, трябва да заявите своята воля, да дадете сигнал към обществото, към останалите общини и електората, че за вас демокрацията не е празна приказка. Едва след тоя Ваш акт на висша (човешка) воля, ще започне общественият дебат по тоя въпрос. И тоя път дебатът ще бъде по съществото на истинския проблем, той ще бъде по дневния ред на обществото, а не по дневния ред на казионните партии и останалите институции, които са загубили напълно връзката си с това общество и тоя народ.

 

Уважаеми Общински Съветници! Сега е моментът за Вашия протестен вот.

 

Парламентът се отказва от мандат. Мястото е овакантено. Влезте, заповядайте!

 

 

 

 

КЛЮЧОВИТЕ МЕСТА В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

„Чл. 1.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа.”

 

Тоя текст е де факто отменен, чрез наложената избирателна система, чрез която гражданите не могат нито да избират нито да бъдат избирани.

 

 

Най-важните текстове в самата Конституция, които отменят Чл. 1. (2) са Чл. 10. Чл. 63. Чл. 64. (1)

 

„Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.”

 

Изискването за пряко избирателно право е главната опорка, унищожаваща демократичната избирателна система. Прякото избирателно право означава прекалено големи избирателни райони избиращи директно Депутатите в Парламента. Ако съществува нещо което да е възможно най-голямата лъжа на днешно време – ето това е. То се доказва лесно с едни много прости математически сметки. От това изискване се пораждат безброй възможности за фалшификация на избирателната система – примерно измисля се легендата, че пропорционалната избирателна система давала по-голямо представителство на електората.

Според тоя текст в Конституцията, Общинските Съвети не могат да избират Депутатите. Но какво се случва, когато едно дете от шести клас им направи една бърза сметка на тия които са се подписали под тоя текст – под тая колосална глупост? Защото бързата сметка доказва, че ако се спази въпросното изискване, болшинството от гражданите нямат право да избират и да бъдат избирани. С изискването за „пряко” се отменя „избирателно право”, и тези две неща се намират в непосредствена близост едно до друго в текста от Конституцията. Което е феноменално!

 

„Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.”

Тия два текста в комплект, предопределят един много важен параметър на избирателната система, който е бил добре известен дори на Стамболов – МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА. А точно тези постановени числа директно водят до едно незначително малцинство от правоимащи да бъдат Депутати. Конституцията изобилства с неосъществими лозунги, а през това време пак чрез Конституцията, математиката си налага други закони – реални.

 

 

„Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.”

Това са само думи. Чист лозунг – никога това не е работило за целите за които е било измислено. Служи най-вече, за да се лъже по-удобно.

Основната идея е, че малцинството на власт се е разделило на някакви фракции, които се контролират взаимно в името на интересите на мнозинството (народа) и това нещо ще компенсира пълната липса на система на организация (избирателна система), чрез която мнозинството да контролира малцинството на власт. Същевременно, в Конституцията и изобщо идеологията не се казва в прав текст, че избирателната система не дава никаква възможност на електората, да контролира държавната власт, а обратното – твърди се че дава такава възможност.

Идеята хем за разделение на властите, хем за върховенство на закона (Парламента) е фактически нонсенс. И същевременно дава възможност за невероятни пируети, последният от който беше Мораториума на някои действия на Правителството от 45тото НС и последвалото внасяне на това в Конституционния съд.

 

 

„Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.”

Пълна глупост. Народните представители няма как да представляват някой друг, освен тия които са ги упълномощили да ги представляват. Това са единствено и само техните избиратели. Целият народ се представлява от всички народни представители, т.е. това е целия Парламент, който представлява целия народ. А това се случва, с всяко гласуване на целия парламент.

 

„(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.”

Хем независима, хем подчинена на закона. На думи стават много работи.

Аз предлагам малко по-смислено постановление: Парламентът е подчинен на Общинските съвети (на Закона), а съдебната власт е подчинена на Парламента (пак на закона).

 

…

А ето тоя член е много интересен, във връзка с нещата които казвам:

„Чл. 150.

(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.”

Сега ще чакаме, Върховните институции, да забележат, че Конституцията е противоконституционна.