6-дневната война (1967)

Превантивен въздушен удар на Израел

Най-важния ход на Израел е изпреварващият въздушен удар върху египетските ВВС - далеч най-многобройната и модерна въздушна сила на арабската коалиция. Египет разполага по това време с около 450 бойни самолета, всичките произведени в СССР и относително нови. Главна заплаха за израелската армия и селища представлят 30-те египетски средни бомбардировача Ту-16 (Pollack, 2004, p. 58.).

На 5 юни в 7:45 часа всички реактивни самолети на израелските ВВС излитат в посока Египет. От 197 изправни само 4 остават на територията на Израел. Ударния отряд лети над Средиземно море и атакува египетските летища от север, постигайки пълна изненада. Израелските самолети летят под нивото на радара и ефективната стрелба на египетските ПВО батареи. Още два фактора са в тяхна полза: цялата система за ПВО на
Египет е "изключена" от самото египетско командване; съществуват опасения от заговор на бунтовнически настроени офицери за свалянето на самолета на египетския фелдмаршал Амер (летящ в този момент към Синай).
Освен всичко друго, инфраструктурата на Насъровата армия е все още на много ниско ниво. За самолетите по летищата няма построени бункери и те са "защитени" единствено от брезентови и ламаринени навеси.

Атаката постига резултати, неочаквани дори от най-големите оптимисти в израелския щаб. Египетските самолети, които не са засегнати от първата вълна не могат да излетят - израелските бомбардировачи използват специални бомби правещи пистите неизползваеми. През първия ден на войната египетските ВВС са на практика унищожени, загубите възлизат на над 300 самолета и 100 пилоти. Израелските ВВС губят 19 самолета, повечето от технически повреди, а не от вражески огън. Израел запазва въздушното си превъзходство до края на сраженията. Веднага след като неутрализират въздушната заплаха от юг, нейни самолети нанасят удари и по йордански, сирийски и дори иракски летища. Пистите са периодично бомбардирани за да останат неизползваеми до края на войната.