Битката "долар – злато" е в своя последен етап. А с това и "Изток – Запад".
Отново за измамата с фалшивите волфрамови кюлчета
02.2025
Битката "долар – злато" е в своя последен етап. А с това и "Изток – Запад".
САЩ хвърлиха трилиони кухи и свежо напечатани долари срещу златото, стоварвайки тази колосална инфлационна тежест върху суровинните пазари, нефта, природния газ, урана и, укривайки ги във виртуалните криптовалути.
Така навлизаме в 2025 г. Новата златна треска тепърва започва. Срещу нея САЩ противодействат с всички възможни средства и прийоми. Рингът е свободен за 2025 г. Какво ни очаква?
Изходът и в сегашния момент не е предрешен и може да носи много изненади. Той е и основата на рязката ескалация от страна на САЩ на международното положение с цел да се прикрие глобалния финансов колапс на "доларовата империя" и на несъстоятелността на САЩ не само като "единствен хегемон", но и като нормална държава.
"Златният преврат" на 29 март 2019 г. беше наречен "Базел ІІІ" и беше извършен от прословутата Банка за международни разчети в Базел, носеща името на главата на световната еврейска банкерска мафия Бернард Барух.
Банката за международни разчети ръководи Международния валутен фонд, който, от своя страна, командва всички централни банки на всички страни. Органът на този контрол се нарича Базелски комитет за банков надзор. Той е шапката на всички банкерски шапки на планетата. С него не може да се сравнява даже частната Федерална резервна система на САЩ.
Базелският комитет е най-голямата шапка и правителството на всички подправителства. Това е онова, което се нарича задкулисно правителство "дълбока държава".
Базелският комитет за банков надзор е "политбюро" на всички централни банки по света и е напълно засекретен. Наричат ги "базелските гноми", т.е. намиращите се в малкия швейцарски Базел невзрачни мъже, които обаче не посмя да пипне даже Хитлер и предпочете цялата война да запази неутралитета на Швейцария, за да има къде да укрива златото на Райха.
Въпреки това приетите на 29 март 2019 г. препоръки от Базелския комитет започнаха да изпълняват всички централни банки по света, в това число на Китай и Русия.
Каква е същността.
След 1976 г. златото беше считано за резерв трета категория, като всички банки – от централните до търговските, държаха резервите си преди всичко в долари и облигации на САЩ. Новите норми на Базел III изискват увеличение преди всичко на паричните резерви, което блокира големи обеми от парични ресурси на банките, с които те правеха експанзия. Сега са принудени да запазват устойчивост на световната банкова система.
Преди Базел III на балансите на банките по света златото, като резерва от трета категория, се оценяваше в 50 процента от неговата стойност. Освен това всички собственици на световните пари търгуваха златото не в натура, а на хартия, без да местят реалния метал, чийто обем в света не е достатъчен на реалните сделки. Заради това беше наречено хартиено злато или виртуално.
Това се правеше, за да бъде държана цената на златото на максимално ниско равнище за сметка на долара, като периодично централните банки бяха принуждавани от САЩ да продават част от своите златни резерви, за да не расте цената на златото заради недостатъчното му предлагане. Доларът продължаваше да е обвързан с нефта, който трябваше да струва не по-ниско от цената на един грам злато за един барел нефт.
Но в Базел III решиха да качат златото от трета в първа категория. Значи, сега може да бъде оценено не в 50, а в 100 процента от неговата стойност. По отношение на основните притежатели на златни резерви, сред които са и Русия, и Китай, това означава, че сега на напълно "законни основания" ще могат да налеят в своята икономика само заради операцията с повишената цена на златото нови трилиони рубли или юани.
Освен това действа така нареченият финансов мултипликатор /умножител/. За един златен долар банките печатат 20-30 хартиени, т.е. САЩ, ако имат 8115 тона злато, могат в най-добрия случай с мултипликатора да получат 4,5 трилиона долара, което не е малко, но е капка в морето на фона на техния дълг, който е от 23 до 230 трилиона долара. Казахме "ако имат". А тъй като никой не е видял златото на САЩ, те могат да ни пробутват поредна шашма за печатане на пари от въздуха.
Основното е, че епохата на долара продължила от 1944 г. до 2019 г. завършва. Сега златото е възстановено в своите права и не е борсов метал, а световни пари, наравно с долара, еврото, лирата, юана.
Войната "долар – злато" става на живот и смърт.
Количеството, местоположението и разположението на държавните златни резерви са по-секретни тайни и от количеството, и местоположението на ядрените оръжия. Всъщност, съгласно договорите за контрол на ядрените оръжия, правителствата на ядрените оръжия са длъжни да споделят този вид информация, даже на враждебни държави. Но това не се отнася за златните резерви.
Информацията за златото всъщност е дезинформация. Защо? Защото златото е по-мощно оръжие и от ядрените оръжия – валута, която не е под контрола на което и да е правителство, гаранция за суверенитета.
Едновременно след 2020 г. се съобщава /и не се съобщава/ за убийството или странната смърт на десетки банкери и топ мениджъри в Германия, Белгия, Англия, франция, Лихтенщайн, Бангкок, Швейцария, САЩ, Нидерландия, Япония и т.н. Списъкът надминава 300 позиции.
Каква е тази смъртоносна епидемия?
Вероятно става дума за най-голямата банкерска тайна, която не трябва да бъде разгласена, а именно липсата на парите и златото. Парите и златото ги няма. Няма ги. Целият Запад е в дългове. Всеки момент ще започне серия от фалити. Заради това бързат да започнат голямата война, която всичко ще отпише.
Става дума и за нещо друго – за дисбаланса на златния пазар. Трендът е необратим. Държава след държава се сриват под дълговото бреме. Върху плещите на човечеството лежи неизплатим дълг от 25 квадрилиона долара, състоящи се от задължения, дългове, деривати и недофинансирани обещания.
От другата страна на престъплението е микрогрупа супер богати, по-малко от 1 процент от населението на планетата, на който принадлежи над 50 процента от световното богатство.
Политиката на САЩ е фарс и лудница. Сложно е да се разбере какво наистина става там. Но може да се направи изводът, че светът го очаква икономическа катастрофа.
Тъй като споменатите 2,5 квадрилиона дълг не могат да бъдат изплатени или опростени, през следващите няколко години ни очаква разпределението на тези дългове, което ще е губителен процес.
Светът навлезе в продължителен спад и депресия, която ще засегне всеки от нас.
Неведнъж сме публикували графиката на федералния дълг на САЩ в стодоларови банкноти, който тежи 500 000 тона. Но проблемът е, че 500 000 тона ги няма. Цялото злато, добито и преработено в човешката история е 170 000 тона, от които половината са изчезнали някъде.
Ако си представим, че споменатите 2,5 квадрилиона дълг трябва да бъдат погасени със злато, ще са необходими 365 пъти повече злато, отколкото има на разположение на хората на планетата.
Но, ако вземем предвид, че има само 30 000 тона злато в резервите на глобалната банкова система, ще получим цена 2,6 милиона долара за една унция злато, вместо сегашните 2800 долара.
Схващате ли за какво говорим от много години?
Един от важните показатели за икономиката на държавите е размерът на официалните златни резерви. Общите златни запаси на всички страни по света се оценяват на около 35 000 тона. В класацията САЩ са с голяма преднина пред другите страни.
В продължение на 50 години стойността на американските златни резерви е приблизително на същото ниво, надхвърляйки 8000 тона. Останалите държави имат по-скромни запаси, в края на 2020 г. (тона): Германия – 3.362; Италия – 2.452; Франция – 2.436; Русия – 2.299; Китай – 1.948. Освен това Международният валутен фонд разполага със златни резерви от 2.814 тона.
САЩ имаха още по-златни времена. По време на Втората световна война американските златни запаси достигнаха 20 205 тона. Това злато се превърна в основата на следвоенната международна финансова система, създадена по време на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. В началото на 50-те години САЩ притежаваха 70% от световните златни резерви.
В края на 2020 г. делът на САЩ в световните официални златни резерви беше доста голям – 23%, по-високо от дела на САЩ в световния БВП, изчислен при паритета на покупателната способност (15%).
Но официалните данни за златния резерв на САЩ са под съмнение от години. И всяка година има все повече въпроси, защото златните резерви на Министерството на финансите не са били одитирани от времето на президента Айзенхауер, от 50-те години на миналия век. В Конгреса на САЩ имаше и спешни искания за такъв одит. Но всеки път американската хазна се справяше с тези претенции под различни предлози, което подклажда съмненията, че златният резерв въобще е налице.
Появиха се и различни версии за злоупотреба със златния резерв от американските парични власти, в това число версията за съществуването на таен златен картел, представена от организация, наречена GATA (The Gold Anti-Trust Action Committee), който манипулира цената на златото и изкуствено я занижава.
GATA вярва, че от официалните резерви на САЩ е имало кражба. Кражбата е била замаскирана по различни начини.
От началото на ХХI век се появиха още повече подозрения. Причината беше например историята с германското злато. Известно е, че САЩ съхраняват злато от официалните резерви на много страни по света (над 60). Германия, с вторият по големина златен резерв в света, също е депозирала значителна част от метала си в американски трезори. В началото на 20-те години този век Бундестагът реши да прехвърли част от германското злато в Германия. В края на краищата, когато започна репатрирането на германско злато, стана ясно, че Германия започна да получава златни кюлчета от чужбина, различни от тези, които бяха предадени в САЩ на съхранение. Очевидно американските власти са използвали немското злато, и, за да върнат благородния метал, е трябвало да купуват ново злато на пазара.
Къде са съхранява златният резерв в САЩ? Посочват се следните трезори: Форт Нокс в Кентъки (4500 тона), клоновете на монетния двор на САЩ в Денвър (1400 тона) и Уест Пойнт (1700 тона) и трезорите на Федералния резерв в Манхатън (400 тона).
Форт Нокс е най-новото и най-голямото хранилище. Построено е през 30-те години на миналия век, за да съхранява злато, събрано от американското население в резултат на конфискация на администрацията на Франклин Рузвелт.
През 2017 г. Стивън Мнучин, министър на финансите при президента Тръмп, посети Форт Нокс и остана там няколко часа. Завръщайки се във Вашингтон, той тържествено заяви: "Видях златото в трезора на Форт Нокс. На място е. Оставете всички съмнения и страхове настрана."
През цялата история на Форт Нокс Мнучин беше третият финансов министър, посетил Форт Нокс.
Но изявлението на Стивън Мнучин не можеше да се приема на сериозно. Първо, защото думите "злато на място" не означават нищо. За такова твърдение е необходимо поне да преброите златните кюлчета и да ги претеглите. И освен това проверете маркировката, съгласувайте я с вписванията в регистрационните книги и счетоводните книги. Между другото, според американските медии, Форт Нокс има 13 отделения, а министърът на финансите беше разгледал само едно.
Второ, претеглянето и проверката на всеки слитък е необходимо, но не е достатъчно.
На трето място, може да се окаже, че златото в трезорите не принадлежи на САЩ, че Форт Нокс се е превърнал в склад за съхранение на чуждестранно злато и че златото на Форт Нокс е прехвърлено на други организации въз основа на споразумения за лизинг на злато или златни заеми.
В края на май 2021 г. представителят Алекс Муни внесе законопроект в Конгреса на САЩ за одит на златните резерви в САЩ.
Алекс Муни би искал да знае дали Федералният резерв има собствено злато и ако има, за какво му е необходимо и къде се съхранява. Също така в писмото има въпрос за чуждестранното злато, което се съхранява в САЩ.
Алекс Муни също се интересува и от сделките със злато, които Министерството на финансите на САЩ е сключило с Банката за международни разчети, Международния валутен фонд и други международни финансови организации. Конгресът на САЩ имаше и преди това много такива инициативи. И всички те завършиха по един и същи начин – законопроектите не стигнаха до окончателното гласуване, т.е. никакъв одит на златото на САЩ.
Защо?
За това пишем отдавна, както и за аферата с фалшифицирането на хиляди тонове злато, пълни с волфрам по времето на Клинтън и Буш.
Преди много години, като първи в света /повтаряме, като първи в света/ поставихме въпросите за наличното злато, неговата оценка, разпределението му по държави и т.н.
И още два въпроса, за които никой не беше и чувал – колко злато се намира в трезорите на САЩ и дали това не е фалшиво злато, т.е. кюлчета пълни с волфрам, като измамата беше извършена по времето на Буш – старши като президент, и Бил Клинтън – като губернатор на Арканзас, заедно с наркотрафика през Мена /Арканзас/ от Бари Сийл. /По тези мотиви беше направен и филмът за наркотрафика през Мена и т.н./ (виж стр. 26-31)
Но филмът за колосалната златна измама още не е направен.
***
И така, има ли злато във Форт Нокс, колко е, и дали е истинско.
"Златната афера" продължава да тежи над глобалния златен пазар и да внася огромна несигурност с основния въпрос – колко злато имат САЩ и дали въобще го имат заради огромната измама с волфрамовите кюлчета.
За първи път се спряхме на нея още през 2009 г. и след това през 2020 г.
Да разгледаме "златната афера" - от 2009 г., от юни 2020 г. и от май 2022 г., както и основният въпрос да ли в трезорите на Федералния резерв на САЩ и на Bank of England има над 10 000 метрични тона фалшиво злато, т.е. заменено с волфрам.
И така, най-разпространеният начин за фалшифициране на златните кюлчета е да се направи в тях волфрамова сърцевина, покрита отгоре с тънък слой злато. По своята плътност (маса и обем) металите са почти еднакви: волфрам (W) – 19,25 g/cm3, злато (Au) – 19,3 – 19,32 g/cm3.
Така се сложи, че след Втората световна война по-голямата част от златните резерви на западните страни са в САЩ и Англия, т.е. златото физически се намира на друго място и там започват "номерата".
Но през 2009 г. избухна скандалът – има ли още злато въобще във Форт Нокс?
Според статистиката САЩ имат 8100 тона на разположение, но на практика това злато може да го няма или да е фалшиво. Преди 15 години историята с фалшивите американски кюлчета за Китай от Форт Нокс беше потулена. Кой, кога и къде го беше заменил, не е ясно и до днес.
Но през 2020 г. скандалът избухна отново, но в обратен вариант, т.е. фалшиви китайски кюлчета към САЩ, в което дълбоко се съмняваме, още повече че епицентърът му е Ухан, същият, на когото в САЩ стовариха и вината за Covid-19.
Вирусът беше заменен с фалшиво злато и със скандала, че златният резерв на Китай реално може да е най-големият притежател на златни резерви. Целта беше ясна – да се всее недоверие и да се елиминира Китай от златния пазар. /От началото на 2022 г. САЩ се опитват да елиминират и Русия с различни санкции./
Фирмата Wuhan Dingold Jewelry Inc. официално е основана през 2002 г. с мрежа от предприятия за добив на злато в провинцията Хубей, собственост на Народната банка на Китай.
В хода на китайска приватизация – предприятията бяха регистрирани на Цзя Джихун – бивш високопоставен военен, решил да се занимава със златния бизнес. През 2010 г. Kingold дебютира в Nasdaq и оттогава акциите му нарастваха, тъй като фирмата се занимава със създаването на златен резерв на Китай, един от най-големите в света.
Тъй като и бизнесът за добив на злато от земята, предполага кредити, Kingold е правил заеми и е давал златни кюлчета като гаранция на банките. Общо банките са взели 83 тона, което се равнява на 22% от годишното производство на злато в Китай и 4,2% от държавния златен резерв за 2019 г.
В една банка /разбира се в Хонг Конг/ решили да проверят кюлчетата и се оказало, че под тънкото златно покритие има волфрам.
И именно на този фон ще се върнем към споменатата колосална златна афера от 2009 г., но с други изпълнители на друго място. И не за 83 тона, а за 10 000 тона…
Това е аферата и на ХХI век, въпреки че е започнала през 80-те и 90-те години на ХХ век. Но със сигурност е най-голямата в историята на човечеството по отношение на златото. Защото в трезорите на Форт Нокс и Bank of England, както и в други централни банки, може да има над 10 000 метрични тона фалшиво злато. Става дума за колосална фалшификация и замяна с позлатени кюлчета, пълни с волфрам.
Информацията започна да прониква през октомври 2009 г., въпреки яростната съпротива на така наречените основни медии. Измамата беше невероятна. Едно нещо е да фалшифицираш 20 или 100-доларова банкнота, друго – ако става дума за фалшифициране на огромни количества злато, което винаги е било универсално средство и еквивалент на всяко богатство – лично, национално, държавно. С една дума – милиони кюлчета злато са фалшиви…
***
…През октомври 2009 г. /обърнете внимание – отново в Хонг Конг/ получиха пратка от златни кюлчета. Злато редовно се обменя между страни за изплащане на дълговете или за уреждане на търговския баланс. Повечето злато по света се държи в трезори под наблюдението на специална организация, базирана в Лондон (IMBA).
При получаване на пратката китайското правителство поиска специални тестове, за да бъде гарантирана чистотата на теглото на кюлчетата. В тях се правят четири малки-малки дупки и златото се тества.
Но официалните лица бяха шокирани, когато установиха, че кюлчетата са фалшиви. В тях имаше пълнеж от волфрам, като само отвън бяха покрити с истинско злато.
Кюлчетата, с редовни серийни номера, с произход от САЩ, са били държани във Форт Нокс. Говори се, че пратката е била от 5600 – 5700 кюлчета, като всяко тежи 400 унции.
В началото експертите предположиха, че фалшификацията идва от Китай. Но китайците излязоха с декларация, че схемата е прилагана от САЩ.
За какво ставаше дума.
Преди години, по време на администрацията на Клинтън и неговите съветници Роберт Рубин, Алън Грийнспан и Лорънс Самърс, около 1,5 милиони фалшиви кюлчета от волфрам – 400 унции всяко, са били произведени в една рафинерия на САЩ (това прави над 16 000 метрични тона фалшиво злато).
След това 640 000 от тези волфрамови фалшификати са били покрити със злато и продадени на международния пазар. Според американски източници измамата е за от 600 милиарда до 1 трилион долара, което даде възможност на федералния резерв на САЩ да си печатат колкото искат зелени хартийки.
Въвеждането на фалшивото злато, т.е. на волфрама е започнало още през 1991 – 1992 г., когато тогавашният президент Джордж Буш – старши, започна своя многомилиарден проект Hammer за икономическото унищожение на СССР и Източна Европа, кражбата на колосалния златен резерв на СССР, дестабилизирането на рублата и подкрепата на перестройката на Горбачов и Елцин.
Неслучайно на 1 ноември 2001 г. неговият син Джордж Буш – младши, като президент на САЩ, издаде Директива 13233, с която бяха унищожени или засекретени архивите на неговия баща, най-вече през периода 1990-1991 г. Сред тях е и визитата на Борис Елцин в САЩ през юни 1991 г. и неговата тайна среща с Джералд Калигън, председател на Федералната резервна система в Ню Йорк.
Авторът на проекта Hammer беше дългогодишният директор на ЦРУ Уилям Кейси. Волфрамът е идвал от "една страна от Източна Европа" – най-вероятно от предишен стратегически запас от времето на СССР, който е бил получен като "трофей" от Буш старши през 1991-1992 г.
1,3 – 1,5 милиона унции волфрам са били изпратени от Източна Европа в Панама, а след това по въздуха до Мена (щата Арканзас), когато губернатор там беше Бил Клинтън, преди да стане президент на САЩ. От Мена волфрамът е бил изпращан за покриване със злато и подпечатване на кюлчетата. След това са били връщани в Мена, откъдето са пътували към трезорите на Форт Нокс или към Панама.
Начална информация за фалшивото злато се появи в края на януари 2004 г. в New York Post. Съобщаваше се, че един от висшите чиновници на NYMEX – борсата в Ню Йорк, е разследван от прокурора на Манхатън. Ставаше дума за Стюарт Смит, вицепрезидент на операциите на NYMEX.Това е човекът, който отговаря за записването (серийният номер на производителя) на всяко златно кюлче, което се е появило на борсата. Тези служители са длъжни да поддържат този архив. В него може да се направи оценка на физическите обеми на златото, преминали през борсата и да се докаже, че не съвпадат, т.е. че са по-големи от златото, което може да дойде от американските златодобивни и златопреработвателни операции.
Никой не знае какво се случи с този Стюарт Смит. Той получи административен отпуск от NYMEX и оттогава нищо не се чува за него.
По същото време се появи и друга изненадваща история (за която съобщихме през 2004 г.). На 14 април 2004 г. беше съобщено, че кланът Ротшилд, по-точно NM Rothschild & Sons Ltd., базираща в Лондон (филиал на инвестиционна банка, традиционно занимаваща се със златото), се оттегля от търговията със злато. Тогава се появи предположението, че Ротшилд правят това, защото знаят, че се задава "някакъв огромен скандал" и че не искат да бъдат част от него, въпреки че са го причинили.
Въпросите за спекулациите и състоянието на златния пазар по това време идваха от GATA.
Какво е GATA? Това е организация, която се опитва да разбере мошеничествата на Федералната резервна система на САЩ. Обвиненията на GATA са, че тази институция, със съучастието на централни и инвестиционни банки, търгуващи със злато в САЩ, от десетилетия манипулират неговата цена.
Какво е GLD? Това е съкращаването на Good London Delivery, асоциацията на лондонския златен пазар, която определя дали доставката на злато идва от доставчик, който е в техния списък и дали отговаря на стандартите, определяни от асоциацията и актуализирани отвреме-навреме.
Кюлчетата трябва да са чисто злато от 995,0 до 999,9 на 1000. Тегло – минимум 350 унции злато, максимум 430 унции (теглото се изразява в тройни унции, умножава се по 0,025 и се закръглява надолу до най-близката 0,025 тройна унция). Размери – препоръчваните размери на златното кюлче са горна повърхност 255х81 мм, долна повърхност 236х57 мм. Дебелина – 36 мм. Маркировка – сериен номер, печат на рафинерията, година на производство. Ясно е, че лондонската GLD беше параван за въвеждането на тези фалшиви волфрамови кюлчета.
Защо се използва именно волфрам?
Както споменахме, ако имате намерение да фалшифицирате злато, трябва да намерите заместител със същото тегло и свойства като златото. Проблемът с правенето на качествено фалшиво злато е, че златото е много тежко. То е почти два пъти по-тежко от оловото и два и половина пъти по-тежко от стоманата.
Но има и изключения. Първото е обедненият уран, който е по-евтин, но е радиоактивен и не става за фалшиво злато.
Второто изключение е волфрамът. Той е поне 40 пъти по-евтин от златото. И което е по-важно – има абсолютно същото тегло като златото до три места след запетайката. Основната разлика е, че има погрешния цвят и е много по-твърд от златото. Истинското злато е много меко и може да бъде драскано с нокът.
Следователно волфрамът трябва да отговаря на цвета, твърдостта на повърхността, теглото, химическите и атомните свойства на златото перфектно.
За да постигнете това можете да започнете с кюлче волфрам, което е по-тънко с 1/8 инч от размерите на златното кюлче, след това му нанесете 1,16-инчов слой истинско злато върху него. Това кюлче ще има същото тегло и същият звук, когато го чукнете, ще реагира "правилно" химически и вероятно ще издържи рентгеновото флуоресцентно сканиране. Слоят злато е достатъчен да спре рентгеновите лъчи да стигнат до волфрама.
И само някой като китайците може да се сети да направи в него малки дупки, за да разбере какво има вътре.
Разбира се, има и още една разлика – производството на фалшиво кюлче е около 50 000 долара, докато истинското струва 700 000.
Какво ще стане на златния пазар никой не знае. Но ясно е, че става дума за най-малко 10 000 тона фалшиво злато и, че Федералният резерв и Лондон отказват и до днес каквато и да било информация.
Проблемите със златото, във всички явни и тайни аспекти, са едни от най-големите не само за световните финанси, но и за мира и войната. Колосалните "златни" маневри, необяснимите ценови скокове и непонятното поведение на САЩ или на клана Ротшилд – всичко това е сложна кръстословица, от която зависи бъдещето на Запада и на света.
След краха на златно-доларовия стандарт през 1971-1972 г., централните банки на водещите държави постоянно правеха тайни операции с жълтия метал в подземията и трезорите на банките.
Златото се измерва и оценява в "златни тройунции", т.е. масата на един кламер. Този грам обикновено не е на едно място, а е разпръснат в един тон скали и пръст в малки количества, невидими за човешкото око. Не е за вярване, че толкова малко количество злато може да струва толкова много. И ще струва още повече.
Заради бягството от долара, Китай, Русия и други държави увеличават своите златни резерви и преминават към разчети в свои валути. Тенденцията към елиминиране на долара като глобален еквивалент и връщане към златния стандарт се засилва.
Заедно с това се появява въпросът колко злато има в световните банкови трезори и кой го има, т.е. за геополитиката на световните златни резерви.
Прието е тези данни да се отнасят за резервите на централните банки на отделните държави. Те не включват притежаваното злато от частни лица или от финансови институции. Но данните на златните резерви на централните банки не могат да бъдат проверявани, както и обемите златни деривати, движещи се на финансовите пазари. Няма и достоверни данни за частните златни резерви.
Що се отнася до златния резерв на САЩ във Форт Нокс, последният му одит беше направен в далечната 1953 г., по време на президента Айзенхауер.
Данните за златните запаси, които не се отнасят към категорията на официалните резерви, тест намиращи се в частни лица, са ненадеждни или частични.
Има само приблизителни оценки, че в частни лица се намира злато във вида на бижутерийни изделия и други немонетарни форми над 30 000 – 80 000 тона.
Още толкова има във вид на монетарно злато – монети и стандартни кюлчета. Това е злато на частни инвеститори – юридически и физически лица.
Според някои експерти тези неофициални запаси от монетарно злато вече са по-големи от официалните златни резерви. Това е много мощен ресурс, ако се вземе предвид, че зад официалните данни за запасите на централните банки могат да се крият празни мазета или така нареченото волфрамово фалшиво злато.
Появява се въпросът доколко консолидирани са неофициалните запаси от монетарно злато.
Хранител на злато е банката HSBC, намираща се под контрола на клана Ротшилд. Златото се съхранява в лондонското хранилище на банката. Освен трезорите на HSBC работят и хранилищата на HP Morgan и Bank of Nova Scotia.
Активни услуги по съхранението на златото оказват и швейцарските банки, UBS и Credit Suisse. Ако по-рано това бяха услуги по приемане на златото на депозитни сметки, сега по принцип се приема злато за съхранение. Това елиминира много проблеми, които могат да се появят при проверка на банките.
В Швейцария има голямо хранилище за скъпоценности в Олтен. То се управлява от компанията SIX Securities Services, която е дъщерна структура на SIX Group.
Това хранилище е най-голямото в Европа. В него има над 800 тона скъпоценни метали и се нарича швейцарски Форт Нокс.
Не е тайна, че зад златото се крие кланът на Ротшилд. Ще припомним какво правеха тази световни лихвари със своето злато преди две столетия. Тогава Ротшилд, по време на наполеоновите войни успяха да натрупат несметни за онова време запаси от злато. Накараха златото да работи и го превърнаха в капитал, носещ печалба. Ротшилд намериха прост и ефективен начин – натрапиха на Европа златния стандарт. Златният стандарт е такъв начин за организиране на паричното обръщение, при който за пари се обявява златото, а хартиените пари – за знаци и представители на златото. При златния стандарт хартиените парични знаци се покриват с определено количество злато (определен процент от покритието) и се обменят без каквито и да било ограничения при поискване на злато.
За да поддържат нуждите на икономиката от пари, централните банки винаги трябва да имат достатъчно злато. Липсата на скъпоценния метал можеше да бъде компенсирана със злато, предлагано на централните банки в кредит.
Кой можеше да предлага тези кредити? Същите Ротшилд, които без да полагат никакви усилия можеха да увеличават своите златни богатства за сметка на кредитите.
При златния стандарт, подкрепян със златни кредити, постепенно цялото световно злато се съсредоточаваше в ръцете на онези, които го имаха най-много от началото – Ротшилд.
Под контрола на златния стандарт най-напред се оказа Великобритания. След наполеоновите войни Bank of England беше поставена под контрола на Натан Ротшилд, един от петте синове на основателя на клана Майер Амшел Ротшилд. След това към златния стандарт през ХІХ век последователно се присъединиха Германия, Франция, Белгия, Италия, Русия, САЩ и други страни.
С прекъсване през двете световни войни златният стандарт издържа до 70-те години. В началото той беше класически, тоест златномонетарен стандарт. След Първата световна война беше преобразуван в златнокюлчев стандарт (хартиените парични знаци се обменяха само на златни кюлчета със стандартен образец) и златновалутен стандарт – обезпечение на обмена на националните парични знаци на валути, които от своя страна можеха да бъдат конвертирани в злато.
След Втората световна война до 1971 г. съществуваше златнодоларов стандарт, при който съкровищницата на САЩ обменяше долари за злато.
Ротшилд биха искали още веднъж да разиграят своята печеливша игра – златен стандарт. Но ако преди две столетия въвеждането на златния стандарт започна от Англия, сега най-подходящият вариант е Китай. И кланът Ротшилд пренесе в своите златни операции на Изток, към Хонг Конг с банката HSBC. Но Китай въведе новият знак за Хонг Конг и USBC – известна още като „банката на наркотрафика“, увисна.
В мюсюлманския свят отдавна зрееше идеята за въвеждане на златен динар, независим от Ротшилд, което беше и една от причините за въоръжената агресия на Запада, зад която бяха Лондон, Вашингтон, Париж, срещу Либия и конфискацията на стотици тонове злато на Кадафи, което беше един от първите сериозни сигнали за наближаващия „златен прелом“.
Другата стратегическа линия на Ротшилд е дестабилизирането на международните отношения до състояние на хаос и войни, в това число световни.
Въобще Ротшилд обичат да разпалват войни. През първата световна война Русия се нуждаеше от оръжие и го получаваше от страните от Антантата, но срещу златото, което царят държеше в подземията на Bank of England в Лондон.
През годините на Втората световна война САЩ успяха да увеличат своя златен резерв, защото изискваха съюзниците да им плащат с монетарно злато.
За Хитлер златото също беше единственото средство за разчети със страните, които се намираха извън немска окупация. Появиха се данни, че конфискуваното от Хитлер злато от Чехия например, е било в трезорите на Bank of England.
Не е случайно, че Ротшилд бяха и в основата на Втората световна война, разчитайки, че след нея цялото злато на света ще се окаже в техните ръце. Но историята внесе корективи в този сценарий, и заради Сталин Ротшилд бяха на ръба на катастрофата.
За Ротшилд този стар сценарий е валиден и днес. В него се появяват нови лица с нови роли.
На 29 юли 2022 г. Русия нанесе "златен" удар на Запада, който остана незабелязан.
Какво се случи?
Русия предложи да се създаде нов международен стандарт за пазара на скъпоценни метали – Московският световен стандарт (MWS), който ще стане алтернатива на стандарта на Лондонската асоциация на участниците на пазара на благородни метали (London Billion Market Association, LBMA).
Необходима е нова независима международна инфраструктура, за да се нормализира функционирането на отрасъла за скъпоценните метали. Основата на новата структура ще се основава на "специализирана международна борса за ценни метали със седалище в Москва", използваща "новия международен стандарт MWS".
Предлага се също да се създаде Комитет за определяне на цените. Той ще включва централните банки и най-големите банки от страните от Евразиатската икономическа общност, представени на пазара на скъпоценни метали.
Москва иска да направи членството в тази организация привлекателно за всички чуждестранни участници на пазара, особено за Китай, Индия, Венецуела, Перу и други страни от Южна Америка, както и Африка.
Подобен ход бързо ще разбие монопола на LBMA и ще осигури стабилно развитие на отрасъла.
Всъщност Русия предлага да се създаде пазар за злато и платина и т.н., който ще се регулира от държавите, притежаващи залежите от тези метали.
По същество това е световна революция и истински "златен преврат". И на базата на този пазар ще се развива глобалната финансова система на международни взаимни разплащания в национални валути, измествайки или изключвайки долара и еврото с лирата.
А сега няколко обяснителни цифри за световния пазар за добив на злато.
Общо злато в света добито годишно е 3534 тона (2019 г.).
Дял на производството на САЩ и други неприятелски на Русия страни – 22%.
Делът на производството на страните от ЕАЕС, БРИКС и очакващи включване (Турция, Иран, Египет, Аржентина) е 35%.
Африкански производствен дял – 22%.
Значи, страните от БРИКС, ЕАЕС и Африка, ако се обединят, ще контролират 57% от световното производство на злато. Контролен пакет плюс Перу и Венецуела – това вече е 57+5=62%.
На този фон златото навлезе в 2025 г.
Какво ще се случи през нея не е ясно и никой не може да предвиди…
Войната и икономическата криза досега се движеха паралелно, но от 2024 г. се пресякоха. Сега се намираме в точката на пресичането. В нея се намират и златото, и доларът. Сблъсъкът е колосален.
Какво може да се очаква?
Едно нещо е сигурно – цената на унция злато от 3000 долара е, както се казва, консервативна. Дали ще скочи до 19 000, 190 000 или 2.6 милиона? Не, няма грешка…
.jpg)
Официално съобщаваните златни резеври на основни държави в света
Всичкото злато на света 166 500 тона в куб
8 000 тона златни резерви на САЩ, които май ги няма в трезорите на Форт Нокс
Добито злато в историята . От всички етажи налице май са само първите два.
Кои централни банки имат най-много злато?
Кои държави купуват най-много злато?
Дали в трезорите на САЩ и Англия има 10 000 тона фалшиво злато.
Аферата с фалшивото злато започна в Мена /Арканзас/ когато Бил Клинтън беше там губернатор под контрола на Буш-старши.
https://strogosekretno.com/index.php?p=issue&id=345&aid=5
© Нищожествата на Евроколхоза
БОКО И ШИШИ ПЛАЧАТ, А НАРОДЪТ СЕ РАДВА!
Кой иска.
Кейнс е бил умен човек - той е открил топлата вода.
Разбира се. Имам и доста хартиени вестници.
Както го е рекъл и Кейнс, без да го е предвидил по никой начин - смъртта е неизбежна. И слуховете за това никога не са преувеличени.
Процесът при който елитът на власт, подменя истинските пари с фалшиви, т.е. фиатни, различни от златото, е процес на отмяната на парите изобщо. И Маркс не случайно предвижда това - но то следва не от неговата теория, а от възможността за злоупотреба с власт, поради нисходящото йерархическо движение, което все повече блокира естественото възходящо (има и такова), при което нуждата от правилно организиране и на възходящото става неизбежна.
В случая имаме подмяна на златото, което функционира като пари. Точно Кейнс е тоя, който на определен етап е подпомогнал процеса с някакви си там негови теории.
За да извършват първо подмяната на парите, а след това и отмяната на парите изобщо, е въведен златния стандарт. Мисля даже че първият който е направил това е Исак Нютон. Какво представлява златният стандарт - обещание, че хартията ще бъде колкото златото. Но това не е спазено, а и няма логика да подменят златото във функцията му на пари, и тя да си стои колкото е златото.
Съответно на определен етап, имаме налагане на световни пари, които са заместител на златото (долар), с обещанието те да са обменяеми в злато при предварително обещано съотношение (с договора в Бретън Уудс). А една от функциите на парите, за да са пари, според Маркс е да бъдат световни пари. Ако останалите валути не са световни пари, те не са пари. Постепенно, доларът разширявайки зоната си, ги изяжда.
Но цената на златото на пазара, което вече уж е изтласкано от функцията му на пари, се повишава. За да го спрат, тия които печатят парите, систематично изпускат част от него, на по-ниска цена. Фердинанд Липс, швейцарски банкер, в книгата си КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗЛАТОТО (виж я в Читанка) подробно описва редица такива случаи. И даже дава пример при който СССР е пуснал на пазара значителни количества злато с цел, да сваля цената на златото и да помага на долара.
Самата иманентна същина на процесите е такава, че е неизбежно в един момент, това да излезе на яве. Хартиените пари, както обяснява и Липс в цялата световна история на парите, винаги когато са били възприемани, се обезценяват до пълна нула. След което следва парична реформа и т.н. Световната валута, която бе обявена за новото злато все още не е стигала до парична реформа. За да я задържат кво ли не измислиха. Вкл. фалшифициране на самото злато. Но то свършва.
И накрая, съвсем, ама съвсем закономерно, в ръцете на световната върхушка, ще има натрупано като количество и качество друго оръжие - истинско оръжие, военно. Т.е. иде войната. Т.е. всички наистина сме мъртви.
А трупащите злато държави се готвят за Комунизма, когато от злато ще се правят тоалетните, както е пророкувал Владимир Илич Ленин.
