Вчера Михаил Константинов по някаква телевизия, пак ни надрънка един куп глупости относно избирателните системи. Най-интересните му изцепки бяха, че мерцедесът на избирателните системи е германската. Която е пропорционална с мажоритарен елемент. 
А така също и че в ЕС повечето избирателни системи са пропорционални. 
И че българската избирателна система си е много хубава.

Относно най-добрата избирателна система (германската), имам да вметна следното: Аналена Бербок. Мерцедесът на външните министри. Кой му не е ясно, да си поговори с некой германец! 

Относно българската избирателна система, която си била много хубава, да обърне внимание, че в сравнение с Кирчо и Кокорчо, Бойко Борисов, е нещо наистина красиво - като за конкурс за крастота. Всичко това е резултат от българската избирателна система, която си е много хубава. Да не забравим и стотиците и неизброими други красоти, които тя ни даде (убавци депутати, президентни и министри) - ама си ги преговорете самички, че не ми се занимава с глупости. 

Относно наративът, който натрапчиво ни се повтаря, че пропорционалната избирателна система давала най-голямо представителство (на електроата в парламента). 


Какво значи тая абра-кадарбра: ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА? 

Нещо много простичко. Имаш по-малко алтренативи от които избираш (наречени "партии"), отколкото депутати в парламента. Тъй като партиите (алтернативите от които електоратът избира са по-малко от депутатите в парламента, е възможно (математически), степента на подкрепа за визиите да се определя чрез брой на депутатите които са събрали пропорционална подкрепа от електората. 

Повтарям - това е математическа възможност, поради принципното съотношение в числата, а не някакъв факт. Факт няма как да е поради безброй възможности за фалшименти, които са вградени особено в пропорционалните избирателни системи. 

А какво означава ИЗБОР? 

ИЗБОР означава, че от много възможности, избираме малко. Т.е. "много" винаги означава повече. Т.е. много е много, само в сравнение с малко. 

Та имаме много възможности. Ако е вярно, че всеки има право да се кандидатира за народен представител, автоматически става вярно, че управленските визии (възможностите от които електоратът избира) са шест милиона. 

И следователно, възможностите от които се избира са много много повече от депутатите в парламента. И следователно, няма как да бъдат представени всичките в парламента. И следователно е невъзможно да имаме изобщо възможност да споменем дори за някакви пропороционални избори. 

Невъзможността е проста математическа невъзможност. 

За да превърнем една математическа невъзможност (особено проста) в математическа възможност, е нужно някак си да намалим опциите от които електоратът избира, до степен, те да станат по-малко от броя на депутатите. За да направим това обаче, някак си трябва да лишим и болшинството от гражданите в "тая държава" от правото им да бъдат избирани. Което автоматически означава и от правото им да избират, защото колкото повече намаляваш опциите от които се избира, толкова повече унищожаваш възможността за избор. А в крайна сметка, тоя който е лишен от избор е електората.  А изборът всъщност е направен, но не от електората а от елита на власт. 

И така, на електоратът му се предлагат малкото възможности които са избрани от елита на власт. Унищожени са милиони възможности. Останали са около десетина. Или двайсет - това няма значение, съотношението между двуцифрено число и седемцифрено е от порядъка на петцифрено - от 10 000 нагоре (говорим за пъти намаление на правоимащите да бъдат избирани). 

След което Те (през устата на такива наглеци, като Михаил Константинов - назначени за поръчкови учЕни, та чак и професори), ни налагат пропорционалната избирателна система, като даваща по-голямо представителство на електората. Е щом, партията- майка, закрилница така казва, значи е така. Партията най-добре знае, какво му е нужно на електората - в случая му е нужна една хубава избирателна система, която да му дава възможност да каже че иска, това което иска партията- майка, закрилница. 

След това обаче, се намери некой като мене, дето вземе, че пита: "Кога новоизбрната държавна власт, почне да прави обратното на това което е обещала в предизборната си агитка, как представлява тя електората?"

И още: "Добре де, пропорционални са. Ама кво значи думичката "избор"? Кой избира и от какво избира?"

И накрая, като за капак (а също и в началото): "Те може и да са пропорционални, но не са избори. Или ако са избори, т.е. ако някой е избирал, това не е електората, и не е в момента когато всички говорят, че се провеждат някакви избори (па били те и пропорционални). А е било преди това, на закрито заседание на ЦК КП."

а от това, че няма да ме предложат! Афоризъм от соц-а.

Относно твърдението на Миша Константинов, че българската избирателна система и изобщо пропорционалните избирателни системи, вкл. мерцедесините им разновидности са си добри, намирам за особено уместно да се сетя (баш па сега), че той веднъж в защита на математиците (които измислят и избирателните системи), каза: "Компютрите са измислени от математици. Работят."

Сега чакам да ни каже в по-прав текст, щото както е тръгнал, може да каже и некоя още по-голяма смешка "Избирателните системи са измислени от математиците. Работят."

И тогава вече ще имаме и още по-голямо основание да се посмеем, щото шоумените са завзели медииното пространство, математиката - абе Зеленски командва войната, кво да говорим повече. Живеем във времената на шоуто и шоумените. И няма, няма начин да няма много рок енд рол.