Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 14:17 - Как става така, че опциите (партиите) от които се избира са по-малко от мандатите в НС?
Автор: blog13 Категория: Политика   
Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 30.06 14:30


Първо да ви обърна внимание, че все още никой не е измислил начин, при институция от един мандат (примерно президент), изборите да бъдат пропорционални. Не казвам, че няма някой да измисли. Но за сега няма. Всъщост, по-правилно е да кажа, че аз не съм чул за такъв. Ако някой ми подскаже, че има, ще е много странно, защо радетелите за повече представителност на електората, още не са ми надули и на мене главата и с тоя мерцедес на избирателните системи? 

Защо е така - защо президентът не може да се избира пропорционално? Защото когато маднатът е един, кандидатите за тоя мандат не могат да бъдат по-малко. 

Ше избираме един президент. При което ще се кандидатират повече от един. Повечето ще отпаднат. На това му се вика "мажоритарен" избор. Той не е. Така както не е мажоритарен избор и пропорционалният. И в това е общият знаменател на актуалните в момента избирателни системи - те не са мажоритарни. Първият е псевдомажоритарен. Вторият давал бил по-голяма представителност. Което означава, че първият не дава такава. Т.е. според логиката, тая идеология издиша по въпроса за представителността на президента. И за компенсация, веднага щом е избран, президентът ни съобщава, т.е. обещава, че той ще бъде президент на всички българи. 

Това е нещо, като пионерско обещание. Евентуално и под формата на клетва. 

Същото фигурира и при депутатския мандат. Даже е закрепено и с текст в конституцията. Която обаче не е конституция, по смисъла на понятието за конституционализъм което е логически верно а не идеологически извратено. 

Така, че ние смятаме. И то по един особено прост начин. След това, питаме как е възможно, от най-високо ниво да ни говорят такива глупости. И даже да ги документират черно на бело в конституцията и др. закони?

И така, до тука, президентът не представлява електората, защото не е избран по пропорционална избирателна система. Целият проблем е в това, че мандатът на тая институция е един. 

...

В началото ви напрвих невероятното откритие, че президентската институция се състои от един мандат. При което е невъзможно да бъде делена между повече субекти на властта и следователно е невъзможно да съществува пропорционален вот. 

Но сега ви съобщавам, че в много малките населени места е невъзможно изобщо да съществуват институции, които се състоят от повече от един мандат. И там има, да избори за кмет (един мандат), но не и за Селски съвети, които са от повече мандати и съответно не са възможни пропорционалните избори. 


Фащаме бика за рогата - ловиме го. Или както бе рекъл Фердинанд на някакъв генерал, бикът се лови за рогата, а избирателната система за порока (й). 

Когато имаме малък брой опции от които се избира, тоя който избира няма да върши прекалено тежка работа. Т.е. ако приемем, че наистина всички граждани на тая държава имат право да бъдат избирани, това означава, че опциите от които се избира са много - шест милиона. Но те не са тежест с която е натоварена всяка електорална глава, а са разпределени между всичките тях. Т.е. шест милиона опции, но се носят от шест милиона. 

Да, но това е възможно, само ако избирателната система е правилна. Ако е изначално порочна, няма да е възможно. Първородният грях тука са именно прекалено големите избирателни райони. За да разберем, защо, ние дадохме за пример, как в малките села е невъзможен друг избор освен мажоритарен. Всъщност, една порочна избирателна система може да опорочи дори мажоритарността на избора дори и в едно малко селце от сто човека или по-малко. Но това вече става все по-трудно. 

Т.е. да си представим един избирателен район от сто човека електорат. Всичките те имат правото да се кандидатират за народни представители. Но всичките те не могат да бъдат избрани, поради това, че маднатите са по-малко от електората. Да речем, че маднатът е един. И да предположим, че се явят само пет кандидати, а не всичките сто. Което е логино, защото хората се познавати и е ясно, кой има авторитет в повече от останалите. 

Петимата ще спорят по между си, при което ще изложат само пет визии. С които ще се занимава и всяка една отделна електорална глава. 

Но сега да си представим един избирателен район от 25 000 човека. Което точно съответства на броя на гласоподавателите срещу един депутатски мандат. Т.е. ако бяха изборите за парламент мажоритарни. 
25 000 човека представляват 250 хипотетични изборни секции от по 100 човека. И ако бъдат събрани въпросните 250 изборни секции от по 100 човека на куп, това означава, да излязат 250 Х 5 кандидати за народни представители (депутати) = 1250 кандидати за народни представители. 

Т.е. това означава, всяка една електорална глава, всеки един от 25те хиляди човека да се занимава с изложените визии на 1250те кандидати за депутати. А това е невъзможно. 

Именно тая невъзможност на средния избирател е ключова. От там следва закономерното намаление на опциите. Които е нормално да са примерно пет. Но тъй като софистът, демагог, идеологи и преди всичко бюрократ на заплата при елита на власт е ларж, той ви дава даже повече опции - примерно 25. Да, той е ларж, но по тоя начин, дори само с 25 опции, от които да избирате, той ви претоварва. 

Откъде дойде пък това число - 25? От 4%овата барира за влизане в парламетна, от там дойде. Защото това означава че максималното число на партиите, които могат да се наврат в парламента е 25. От където те водят постоянна предизборна кампания, а не само месец. 

Но, да речем че Михаил Константинов, сега ми отговори, че и повече партии могат да се кандидатират. Могат - дръжки. Особено при многомандатните избирателни райони, при които въпросните 1250 кандидат депутати, които иднтифицирах, стават вече 12 500. А ела ме ритни, дето се вика! Ако можеш да ме стигнеш, де. 

Да, на теория е възможно да правиш едни и същи грешки десетки години. Ако си на власт можеш, ако не си, не можеш. Защото ако си на власт, твоята грешка означава, че крадеш от подчинените си. И ти нямаш против, въпросът е дали подчинените ти също нямат против? И най-вече, до кога ще могат да си позволят да те търпят да им говориш глупости и да не можеш да смяташ? 

Та при хипотетичен отговор от Миша Константинов, че не само 25 опции могат да се кандидатират, аз питам, кво става с останалите? Те ще бъдат ли представени в парлемента - зер, нали пропорционалната избирателна система служи на целта, електоратът да бъде представен по-добре? 
И защо ако тая е целта, изобщо съществуа тая бариера? Без нея, в парлемента би могло да има теоретично максимално 240 партии от по един човек. 

... При което стигаме вече и до точката, при която можем да твърдим, че представителността на електората зависи от броя на депутатите в парламента. При което изборите могат да бъдат от единия край на скалата под формата на 240 едномандатни избирателни района, а в другия й край - като един избирателен район, по системата всичко на куп. А за всяко едно депутатско място е възможно да се появят и повече. 

Но казахме, че по системата всичко на куп, всяка една отделна избирателна глава ще запуши и ще й изгорят бушоните от толкова много опции. 

Най-веселото тука обаче е, че самите избирателни комисии ще запушат и ще им изгорят бушоните. При избори с бюлетини, е възможно да се появят 480 партии, които се борят за 240 мандата. И това не е голямо число, вервайте ми! Т.е. тука имаме трансформация на пропорционалния вот в мажоритарен. Ще отпаднат половината, при тия числа, т.е. няма да бъдат представени в парламента всички. Но и при 25 опции е същото и даже е по-зле. 

Но думата ми беше за избирателните комисии. В кабинката за гласуване ще се подредят 480 бюлетини. Ако всяка е с ширина само 10 см., това прави 48 метра. Т.е. всеки гласоподавател, ще влезе в кабинка на която едната страна е 48 метра. 

Това е чудесно, но какво ще стане, ако се появят пет пъти повече кандидати (наречени "партии", защото пропорционалните избори си искат съответната терминология)? 

А как ли се броят гласовете в края на изборния ден във всяка една избирателна секция от СИК? 

... При което, ще узрее идеята, че е нужно да се правят избори, като се раздели държавата на по-малки избирателни райони. Примерно от 25000 човека. Където обаче могат да се появят също така прекалено много кандидати. След което движението към сепарация накрая може да стигне и до още по-голям мащаб на раздробяване. 

А това е опасно. Т.е. пропорционалната избирателна система, без предварително зададен праг, може много бърже да иде... на майната си. Т.е. да се трансформира в мажоритарна. Не в "мажоритарна" а в мажоритарна. Защото мажоритарна избирателна система, можем да имаме само при достатъчно малки базови избирателни райони. 

За да не се случи обаче това, е зададена достатъчно голяма бариера за влизане в парлемента. Това пази най-вече намаляването на броя на гласоподавателите в базовите избирателни райони. И как го пази? Поддържа броя на опциите от които се избира достатъчно нисък. Този брой трябва да бъде по-малък от броя на депутатите. В противен случай, той може да стане по-голям от броя на депутатите. При което вече няма да бъде пропорционален. Той ще се трансформира в мажоритарен. Във все по-мажоритарен, което пък означава, да се намалят избирателните райони. 

Ще стане ясно, че именно това е главният проблем, който пречи на демокрацията да бъде демократична. И който крепи днешния тоталитаризъм. 

Но има и други пинизи, които крепят статуквото на големите избиртелни райони. Това са медиите. През медиите, не могат да минат прекалено много хора. Т.е. според същия принцип - няма място за много бълхи на върха на една игла. 
И основната цел е една и съща - да се държи статуквото на прекалено големите избирателни райони. За да бъде удържано това нещо, то трябва да остане в тайна. А за да остане в тайна, никой авторитет, от тия които ни говорят денонощно, не трябва да се сети, че именно това е днешния проблем на демокрацията. 

Съответно ще ни извадят сложни системи на пропорционалната избирателна система, с които да занимават студентите. А така също и на псевдомажоритарни избирателни системи с които да занимават студентите. Всичките те, са на базата на прекалено големи избирателни райони, за които ни един професор няма да се сети, че съществуват и са фактор. 
А ако се сети някой студент, няма да получи шестица за това свое откритие. 

... И през всичкото това време, фундаменталните процеси на природния закон, си се развиваха в своята паралелна реалност, по свои си иманентни (неведоми) пътища. А пътят на действието е винаги таен - както пише и в Бхагавадгита. 





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blog13
Категория: Политика
Прочетен: 667552
Постинги: 592
Коментари: 1785
Гласове: 859
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031