Прочетен: 6152 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2023 08:32
09.08.2023, 06:17 Анатолий Кошкин
/Поглед.инфо/
Фактът, че Япония прикрива отговорността на Съединените щати за умишленото унищожаване на цивилното население на градовете Хирошима и Нагасаки с атомни бомби, е писано неведнъж. Японските ученици се запъват, когато отговарят на въпроса коя страна е извършила тези варварски бомбардировки.
Защо японците толкова бързо простиха на американците за японския геноцид и се притесняват да назоват виновниците за планираната трагедия, попита известният руски писател Александър Проханов кмета на този многострадален град Казуми Мацуи при посещение в Хирошима. Тогава през 2015 г. на делегация от руска общественост и дипломати все пак беше разрешено да присъства на възпоменателните събития по случай годишнините от атомните бомбардировки. Вече две години на руснаците им е отказано от японските власти да посещават такива събития. В Хирошима не се допускат и беларуски дипломати.
В отговор на въпрос кметът Мацуи смутено каза, че „човек трябва да може да прощава, да не се занимава с миналото, да гледа към бъдещето“. Вече сред гостите на възпоменателната церемония, членовете на нашата делегация, които за първи път присъстваха на такова събитие, бяха шокирани, че нито един говорещ, било то министър-председател, кмет на града или депутат от парламента, не изрече думите "Съединени американски щати". Всички казаха едно и също нещо: „Беше пусната атомна бомба и в момента на експлозията загинаха десетки хиляди цивилни от града“.
Но за мен, многократен участник в августовските възпоменателни церемонии и „похода на мира“ в Хирошима, такова мълчание не беше изненадващо. Тази тема многократно е обсъждана с японски политици и представители на японски обществени организации в борбата за забрана на ядрени и термоядрени оръжия. Някои се възмущаваха от тази унизена позиция на Япония, която не смее да обвини американците. Други пък обясниха, че бомбардировката е, според тях, вид разплата за японското коварно нападение срещу военноморската база на САЩ в Тихия океан Пърл Харбър. В същото време беше признато, че следвоенният военен съюз между Япония и САЩ, наложен от Вашингтон, не позволява на японското правителство да отправя обвинения и претенции към американците. Оттук и принудителното желание „да не обидим“ настоящите власти на САЩ с напомняне за отговорност.
Те и този път не "обиждаха" англосаксонците. Между другото, трябва да се отбележи, че британците са отговорни и за изгарянето на жителите на Хирошима и Нагасаки. Техния тогавашен лидер Уинстън Чърчил даде зелена светлина за използване на атомни бомби срещу японците. Между другото, расистът Чърчил още преди изобретяването на това оръжие призова за "изгаряне на японците" в огън.
Учудващо и предизвикващо протест е, че генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също показа сервилност и нежелание да „обижда“ американците. Речта, прочетена от негово име, не споменава САЩ като извършител на клането на японците. „Преди почти осем десетилетия Хирошима беше изпепелен от ядрена бомба. Въпреки това, както знае всеки, който е бил тук, спомените никога не избледняват“, каза Изуми Накамицу, заместник генерален секретар по въпросите на разоръжаването.
В същото време, призовавайки да не се повторят Хирошима и Нагасаки, генералният секретар на ООН недвусмислено се опита да обвини други страни, включително Русия, в „безразсъдно дрънкане на ядрения меч“. В същото време той говори за „сянката на ядрената война, надвиснала над света“.
Ако Гутереш само намекна за страната ни, която уж „дрънка“ с ядрени оръжия, то изпълнен с омраза към Русия, сегашният премиер на Япония Фумио Кишида и губернаторът на префектура Хирошима Хидехико Юзаки директно нападнаха страната ни.
„Сега, поради задълбочаването на разцеплението в международната общност по въпроса за намаляване на ядрените оръжия и поради факта, че Русия заплашва с ядрени оръжия, пътят към свят без ядрени оръжия става все по-труден. “, каза японският премиер.
Губернаторът на Хирошима започна речта си, като се позова на „заплахите от ядрени оръжия от Русия“ и ядрените и ракетните програми на Северна Корея. Той не назова и страната, хвърлила атомната бомба над града. Юзаки, говорейки за отказа от ядрени оръжия, направи доста странно изявление, че военните действия в Украйна са започнали „не защото Украйна няма ядрени оръжия, а защото Русия ги има“.
„Клетвените уверения“, съдържащи се в речта на премиера Кишида за ангажимента на японското правителство към така наречените „три неядрени принципа“ – да няма, да не произвежда и да не внася ядрени оръжия на своя територия – също бяха съмнително. „Подновявам клетва да положа всички усилия за постигане на свят без ядрени оръжия и поддържане на постоянен мир“, каза той.
Но, както е документирано, през 1960 г. японското правителство сключи тайно споразумение с Вашингтон, което мълчаливо позволи на Съединените щати да пренасят оръжия за масово унищожение през японска територия и позволи на американски военни кораби и подводници да доставят ядрени оръжия до японските пристанища, и американски самолети го доставят в момента на кацане. Споразумението позволява на САЩ да разполагат или съхраняват ядрени оръжия в Япония, без да изискват специално разрешение от японското правителство. Публична тайна е, че американските щурмови самолетоносачи и стратегически атомни подводници, базирани във военноморски бази в Япония, редовно посещават пристанищата на страната с ядрени оръжия на борда. Не е изключено ядрени бомби, ракети и снаряди да са готови за използване в най-голямата база на САЩ на японския остров Окинава. Фактът, че американците увъртат, когато отговарят на въпроса за наличието на ядрени оръжия на територията и във водите на Япония и отказът им да потвърдят или отрекат този факт, говори сам за себе си. Така че третият принцип за забраната за "внос на ядрени оръжия" отдавна е обезсилен и нарушен. И Кишида, който продължава да заблуждава както собствения си народ, така и международната общност, не може да не знае това.
Известно е също, че Токио сериозно обмисля въпроса да покани официално американски ядрени ракети в Япония, за да унищожат базите на Русия, Китай и Северна Корея, обявени за врагове на САЩ и Япония. В тази връзка нека си припомним неотдавнашното предупреждение на руското външно министерство, че Русия ще вземе предвид възможното разполагане на РСДРМ на САЩ в Япония при военното си планиране.
Това беше в отговор на съобщение в японския вестник “Санкей Шимбун” за искане на правителството на САЩ към Япония за разполагане на ракети със среден обсег на първата островна верига, която включва японския архипелаг. Изданието съобщава, че става дума за хиперзвукови системи ЛВХВ и крилати ракети “Томахоук” с наземно базиране. Техният обсег на действие е повече от 2000 км, което дава възможност за нанасяне на удари по военни и икономически цели в Русия, Китай и Северна Корея. Както е известно, подобни ракетни оръжия са способни да носят ядрени бойни глави.
В тази връзка заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко подчерта, че Русия незабавно ще отговори на всяка заплаха за Далечния изток от Япония. Това ще важи и за разполагането на хиперзвукови ракети близо до границата с Русия. Той подчерта, че Москва многократно е изразявала остро противопоставяне на Токио заради увеличаването на опасните дейности в близост до границите, включително съвместни военни учения със Съединените щати и изпитване на нови видове ракети и други оръжия. По-рано говорителят на МВнР на РФ Мария Захарова заяви, че Русия ще следва плановете на САЩ за разполагане на хиперзвукови ракети в Япония. Изпълнението на тези планове, каза тя, ще означава за Русия качествена промяна в ситуацията със сигурността в региона.
Искреността на уверенията на Кишида за неядрения статут на Япония е сериозно поставена под въпрос от предположенията и дори призивите на неговите съпартийци в управляващата Либерал-демократическа партия да се сдобият със собствен ядрен арсенал. И ако специалистите по японската политика отдавна предупреждават за възможността от подобно развитие на събитията, сега руски официални лица говорят за перспективата за ядрено оръжие в Страната на изгряващото слънце. Наскоро руският външен министър Сергей Лавров каза: „Япония и Южна Корея вече сигнализират, че нямат нищо против да разположат американски ядрени оръжия или да придобият свои собствени. Това е много сериозна и опасна тенденция.”
Не съвсем уместно според нас беше цитирането от кмета Мацуи на изказването на Махатма Ганди по време на церемонията в Хирошима: „Ненасилието е най-мощното оръжие, дадено на човечеството. Има повече сила от най-мощното оръжие, изобретявано някога от човека." Би било подходящо, ако Токио продължи да се придържа към пацифистките клаузи на японската „мирна“ конституция. Но Япония, пренебрегвайки основния закон на страната, бързо отново се превръща във военна сила, изоставя отбранителната си политика, все по-съзнателно се включва в агресивната военна стратегия на САЩ и НАТО и открито се обявява за врагове на почти всички околни държави. За каква несъпротива срещу злото и ненасилие можем да говорим тук? В края на краищата, Япония всъщност действа като обединен военен фронт със САЩ срещу справедливото преразпределение на света, отхвърлянето от страна на свободолюбивите народи на господството на англосаксонците и техните привърженици, в този случай „свещената нация на Ямато".
За да запази своето господство и диктат, така нареченият „златен милиард“, който включва Япония, е готов да доведе света до ръба на ядрена война, която виждаме сега в Украйна. В това отношение, освен като фарисейство, не може да се нарече престореното миролюбие на Кишида и други като него, призивите им за „безядрен свят“. Между другото, японското правителство, под прикритието на риторика, противно на исканията на своя народ, прави всичко възможно да избегне подписването на международен договор за забрана на ядрените оръжия. И в това може да се види и нежеланието на японското правителство да се обвърже с каквито и да е ограничения върху притежаването на подобни оръжия.
Предстои мемориална церемония в памет на жертвите на американската атомна бомба, хвърлена на 9 август 1945 г. върху цивилното население на Нагасаки. И отново, японците и светът няма да чуят от този град не само осъдителна дума, но дори и споменаване на „изключителна нация“, която си е присвоила правото произволно да решава кой и как да бомбардира с „демократични” бомби и снаряди...
Превод: В. Сергеев