Прочетен: 2806 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2023 13:58
(из сп. КОСМОС)
Многобройните паметници на древната култура и днес ни нашепват за гения на древните народи. За съжаление обаче тези народи не са се отнесли съзидателно към горите и техните обитатели, към релефа и водите. Прелитайки над Италия или Гърция, редом със зеленеещите се поля и гори пътешественикът ще види обширни безплодни земи и пустинни планини, изрити и опустошени от буйни водни потоци. В Северна Африка двете необятни стихии – пустинята и морето, на много места вече преливат една в друга. Наистина в Алжир и Мароко между Средиземно море и Атласките планини се простира зелена растителна ивица, но има опасност и тя да изчезне.
През времето на палеолита (древния каменен век), продължил много стотици хилядолетия, човечеството зависело силно от природата. Това е времето на събирането на корени и лова, който въпреки примитивните оръжия допринесъл извънредно много за намаляването на броя, а понякога и за изчезването на много видове животни. Няма го вече гигантският европейски елен с неговите грамадни тежки рога, достигали ширина 4 м. Няма я европейската пещерна мечка. Само костите й се откриват в тъмните пещери, стените на които са полирани до блясък от грубите косми на тази далечна обитателка на Земята.
Древните автори са ни оставили случайни и откъслечни сведения дори за състоянието на природата в Гърция и Рим. Още по-малко е известно за териториите на западните римски провинции. Рядко в античната художествена проза могат да се намерят реални описания на природата от това далечно време. Древногръцкият географ и историк Страбон (около 63 г. - около 24 г. от н.е.) пише, че около светилището Аполон – Дафна, основано в края на 4ти или началото на 3ти в. пр.н.е., имало гъста гора, напоявана от водите на множество извори. В средата на гората се намирал свещен участък, който се ползвал с неприкосновеност. В него намирали безопасно убежище хора, преследвани по различни причини. Обиколката на гората около Дафна била 80 стадии (около 14,75 км). През 4ти в. пр.н.е. гората около Дафна била описана и от един древногръцки съвременник – оратор Либаний: „Като я видиш, не можеш да спреш вика си, не можеш да не скачаш, не можеш да скриеш щастието си от това зрелище, не можеш да не се почувстваш силен и окрилен от радост. Навсякъде едно или друго те омагьосва, изумява, приковава, привлича и заслепява с блясък очите, заставя те да се озърташ на всички страни – храмът на Аполон, светилището на Зевс, олимпийският стадион, театърът, извор на всякакви радости, много дебели и високи кипариси, сенчести, пътеки, хорове от пойни птици, лек полъх на ветрец, чудни горски аромати...“
В едно от писмата си римският писател Плиний Млади (61 – 114 а.) описва изворите и горното течение на сравнително малката река Клитумна, вливаща се в един от големите притоци на Тибър. Той пише, че кристално чистата река извирала от нисък хълм, плътно покрит с кипарисова гора, а бреговете й били обрасли с букове и тополи, които се отразявали в речното огледало. В друго писмо същият Плиний описва изгледа около вилата си, построена в подножието на Апенините. Местността била леко хълмиста, окръжена от гористи планини, в които имало много дивеч. По планинските склонове растели много гъсти гори.
Римският държавник и талантлив писател Гай Юлий Цезар (100 – 44 пр.н.е.), описвайки Британия в в произведението си „Записки от Галската война“, пише, че във вътрешната част на острова имало всякакъв вид гъсти гори, каквито имало и в Галия, освен бук и ела. В шеста книга на записките си той описва Херцинската гора в Германия, наричана още Оркинска: „В тази част на Германия няма човек, който би могъл да каже, че е достигнал до края на гората (въпреки че е пътувал шестдесет дни), или да каже, че е чул къде се намира нейният край. Известна е, че в гората се намират много видове животни, невиждани на други места. Най-своеобразни и забележителни са следните: Тук се въди бик с вид на елен: на челото му между ушите стърчи рог, по-висок и прав, отколкото на известните ни рогати животни... Въдят се и т.н. лосове... Трети са т.н. зубри. Те са малко по-малки от слонове, а по външен вид цвят и строеж на тялото приличат на биковете. Те са много силни и бързи и не щадят нито хората, нито животните. Германците се стремят да ги примамват в ями, където ги убиват. В този труден и своеобразен лов младежта се упражнява и закалява и който убие най-много зубри и за доказателство представи публично техните рога, получава най-много похвали...“
Подобни данни за Херцинската гора ни е оставил и римският географ Помпоний Мела, живял през първия век на новата ера, който твърди, че тази гора била дълга 90 дни път. Той добавя, че в Германия има още няколко грамадни гори със собствени названия. Вероятно е имал предвид преди всичко гората Габрета (Габрета Силва).
В древността и нашите земи са били покрити с величествени гори. В исторически документи като Магна Силва Булгарика те са отбелязани като Великата българска гора. Известна представа за тази необхватна гора ни дава днешният Лонгоз, разположен край бреговете на река Камчия. По ниските й полегати брегове днес растат вековни ясени, брястове и дъбове, високи до 35 м, оплетени с лиани – скрипка, повет, дива лоза и бръшлян. Но тези пищни гори, обявени за резерват, са нищо в сравнение с девствените гори, съществували тук преди векове.
Но къде са всички тези диви, непристъпни гори на античния свят? През второто хилядолетие пр.н.е. Древна Гърция била страна главно на малки селища и значителна част от територията й оставала девствена. Дори в началото на първото хилядолетие пр.н.е. планините й били покрити с чудесни иглолистни гори, от които, според гръцкия философ Платон (427 – 347 е. пр.н.е.), „се добивал чудесен дървен материал“. Но, според Платон, горите постепенно намалявали площта си и по негово време те били вече почти напълно унищожени. Това било свързано с различните човешки дейности. Горите се сечели, за да се произвеждат дървени въглища, крайно необходими за готвене и за отопление, както и за примитивната по онова време металургия. Високите иглолистни гори били чудесен материал за строителите и дърводелците особено при строежите на ветроходни кораби. Горите се сечели хищнически, на никому и на ум не идвала мисълта за каквото и да е залесяване на оголени площи. За унищожаването на горите грамадна роля изиграло и козевъдството. Козите жадно унищожавали младите свежи фиданки и пресичат по този начин възможността за естествено обновяване на изсечените гори.
За последствията от унищожаването на горите на античния свят свидетелствува днешният вид на планината Имитос (древното има на Химетус), разположена на изток от Атина. Няма ги вече гъстите й гори и сенчестите поляни, които били покрити с милиарди пъстроцветни цветя и давали прочутия в цяла Древна Гърция ухан горски мед. Днес Имитос е оголени, планински склонове, които безжизнено блестят под палещите лъчи на южното слънце.
Към началото на 5ти в. пр.н.е. все още били запазени гъстите гори на Трахинските височини около прочутия проход Термопили, а също и по планините в северната част на Тесалия. За да направи в тези гъсти гори просека за преминаване на своята армия през 480 г пр.н.е., древноперсийският цар Ксеркс отделил една трета от войниците си. Те унищожили неизчислими количества ценен дървен материал.
Неописуемо гъсти и красиви гори покривали някога планината Парнас, митичното жилище на Аполон. Сред пъстри горски поляни се намирали Делфи и храмът на Аполон. Днес тези гори не съществуват. Няма ги и горите на някогашната сенчеста планина Кеферон, където било убежището на нимфите, нито на някога зелената планина Хеликон, в която било обиталище на музите. Според свидетелството на писателя Теофраст, през втората половина на 4ти в. пр.н.е. дървен материал за строеж на кораби можел да се доставя вече само от областите Аркадия, а извън пределите на Гърция – от Македония, Тракия, Италия, Мала Азия.
Гръцкият учен Ератостен (275 – 195 г. пр.н.е.) съобщава, че в древността на остров Кипър имало извънредно много гори, които покривали всички равнини и пречели на земеделието. Тези гори частично били изсечени също за получаването на дървени въглища, необходими за топенето на медните и сребърни руди, добивани в рудниците на острова. За унищожаването на кипърските гори помогнало много и корабостроенето. Въпреки всичко на Кипър оствали още толкова много гори, че островитяните разрешавали на всеки да изкоренява горски площи, за да получи необходимата му обработваема земя. Подобно било положението в Римската империя, където от 2ри в.пр.н.е. започнали да пристигат много роби от отскоро покорените римски провинции. Техният труд се използвал покрай другото за изсичане и изкореняване на обширни горски площи, които веднага се заемали от културни насаждения. И въпреки това обширни гори съществували в Италия дори през първи век на новата ера.
Унищожаването на горите в Европа променило значително природните условия. Изсичането дори на част от горите в Италия станало причина корабоплавателните реки в предишните гористи области на Италия да се преобърнат в незначителни плитки рекички. Изчезването на част от горите предизвикало загуба на част от влагата в почвата и повишаване на морското равнище. През последните 2000 години равнището на Черно и Средиземно морета се е повишило с около 4 метра, поради това на места крайбрежните низини са потопени и в много райони очертанията на бреговата линия са променени. Особено силно се стеснила бреговата линия по източното крайбрежие на Адриатическо море, в местността Петре, на юг от древния град Дирахия, където в 48ма г. пр.н.е. Цезар претърпял поражение в битката си е Помпей.
Масовото изсичане на горите предизвикало неимоверно засилване на почвената ерозия. Реките започнали да влачат и вливат в моретата грамадни количества наноси. Те се отлагали в крайбрежните райони, променили бреговата линия, изтласквали морските води, увеличавали площта на сушата, а понякога съединявали островите с континента. Термопилите, известни със знаменитото сражение през 480 г. пр.н.е., били доста тесен проход между Северна и Южна Гърция, притиснат от Егейско море и планината Ета. Поради грамадните количества наноси от реките, главно от р. Сперхей, сега, почти 2500 години по-късно, проходът се е разширил с около 9 км. за сметка на морето. Подобно нещо е станало на западния бряг на Апенинския полуостров, около устието на река Тибър. Там днешната брегова линия минава на около 3 – 4 км западно от бреговата линия, съществувала в началото на новата ера.
Още повече се променял ландшфтът от градостроителната дейност на античното общество. Повечето от селищата, особено гръцките, се разполагали по върховете и склоновете на хълмовете, които били изчиствани от естествената си растителност. Многобройните градове, особено такива гиганти като Сиракуза, Александрия или Рим отнемали от природата значителни участъци. Намиращият се в Рим хълм Целии, по свиделството на римския историк Тацит в древността се наричал Дъбова планина, защото бил покрит с дъбова гора.
Грандиозни изкопни работи били проведени при построяването на Траяновия форум в Рим. Хълмът, който съединявал Капитолийския с Квириналския хълм, висок 27 м, бил буквално изтрит от лицето на земята, а той съдържал 680 000 м3 скална маса. Така Рим се лишил от един от живописните си хълмове. Сякаш за компенсация на загубеното римските жители създали в южната част на града друг много по-висок хълм от... градските боклуци. Височината му достигала 45 м, а обиколката – близо 1200 м. Между другото в този хълм имало много парчета от счупени домашни глинени съдове, поради което в древността той се наричал Моне Тестацус, а днес е Монте Тестацио – планината на парчетата. Според Страбон римският пълководец Агрипа заповядал да се изсече и изкорени грамадната гора около вулканското Аверн в Кампания и да се застрои цялата местност с вили. По думите на римския историк за създаването на разкошните римски вили сривали планини и засипвали морета.
Строителните работи на античното общество изисквали голямо количество дъски, камъни, глина, тухли, керемиди, вар, пясък, метали. Производството им налагало настъпление на все нови и нови участъци от девствената природа, която се променяла до неузнаваемост. Грандиозните каменоломни при сицилийския град Сиракуза, в които според гръцкия историк Тукидид били принудени да работят 7000 атинци и техните съюзници, взети в плен след разгорма на атинската армия в 413 г. пр.н.е., доставяли грамадни количества строителен камък. Днес на тяхно място лицето на земята е обезобразено от дълбоки по 30 – 40 метра кариери и пещери като Латомия дел Парадизо и Латомия дел Капуцини.
Много активна била дейността на античните рудари. Разцветът на разработването на античните сребърно-оловни Ааврионски рудници в Атика бил през 5ти в. пр.н.е. Тогава от тях се добивали до 1000 таланта (около 26,2 т) сребро годишно. Планината Лаврион била пронизана от много галерии и от около 2000 шахти. От всяка галерия била изкопавана до 100 000 куб. м руда. Общата дължина на галериите в Леврикондостигала до 150 км. Пронизаната от кухини планина загубила своята монолитност и се създала опасност от срутвания. Всъщност планини били срутвани и умишлно. Плиний Млади подробно описва един миньорски начин за добиване на руда, който според думите му „превъзхождал даже самите гиганти“. Това била т.н. техника на срутването, използувана при добиването на злато, което ставало с изключителен размах в Астурия, Галисия и Лузитания в Испания. Хълмовете или планинските ридове били прояждани от многобройни галерии, наричани „аругие“. След това рудничарите подкопавали основите на галерийните сводове и планината се сривала с „непостижим грохот“. От раздробените скали много по-лесно извличали така желаното злато. В Астурия, Галисия и Лузитания в Испания годишното му производство достигало около 60 тона. Детайлното описание на Плиний показва колко силно се променял релефът на планините в Испания и как на мястото на прекрасните гори идвали безжизнените пустини. „По такъв начин, пише Плиний, маса земя в Испания се преместваше на грамадни разстояния...“ Добиването на железни руди опустошили много планински райони в различните части на Римската империя – в Испания, Галия, Британия, Етрурия, Германия (около р. Рейн), Италия и Балканския полуостров.
Дейността на античното общество е повлияла силно и на животинския свят. За това допринасяли преди всичко ловът и търговията с живи диви животни. През второто хилядолетия пр.н.е. в Гърция имало много лъвове. Но „бащата на историята“, гръцкият историк Херодот съобщава, че в 5ти в. пр.н.е. лъвове вече не съществували ни в Северна, нито в Южна Гърция, можели да се срещнат само в Тесалия и Македония. През втората половина на 4ти в. пр.н.е. лъвове били останали само около планината Олимп. В римско време и те били унищожени. Унищожени били и древните бикове, обитавали Тесалия и Македония.
Особено грандиозни размери придобивало избиването на дивите животни по време на обществените зрелища – борба между животни и специални гладиатори. Цезар позволил убиването на 400 животни, а в „игрите“, организирани от Август, били унищожени 3500. През 80 г. Били устроени пищни зрелища, при които само за един били убити 5000 различни животни, а през дните на цялото празненство – 9000. След победата си над дакийския цар Децебал и над даките римският император Траян в 107 устроил зрелища, продължили 123 дни. През това време гладиаторите убили 11 000 животни. На рождения си ден император Адриан (76 – 138 г.) пуснал срещу гладиаторите 1000 диви животни. Пак той на атинския стадион демонстрирал „лов“ на хиляди животни, а в цирка понякога дори сам участвал в избиването на много животни. Император Проб (232 – 282 г.) отпразнувал победата си над германците със зрелище, при което загинали над 100 лъва, 110 лъвици, 200 леопарда, 300 мечки. Освен това на народа били раздадени 1000 щрауса, 1200 глигана, 1000 елена, много сърни, планински козли, диви овни и други животни.
В началото на средните векове в Западна Европа преобладавал горският ландшафт. Горите продължавали да покриват преобладаващи части от територията на Британските острови, Германия, Франция, Испания и даже Италия, където Алпите, Абруците и Апенините били заети все още от грамадни горски комплекси. В ранното средновековие и не по-малко от 200 хълма, обрасли с гори, всеки с площ от милиони декари. Горите дали имена на много райони в Европа – Въглищен лес, Бохемски лес, Чешки лес, Силва лонга (Ил дьо Франс), знаменитият Херцински лес, все още простиращ се на стотици километри, и много други. Смята се, че в началото на средновековието горите покривали не по-малко от 75% от Европа.
Малкият свят на средновековния човек се ограничавал в площта на обработваната земя, оградена от безкрайните горски масиви. Село от село били отделени от необитавани диви гори, които започвали направо от селските дворове. Гората се схващала като неизвестност и голяма опасност. В тях живеели хищниците, глиганите, заплашващи посевите, разбойниците, които нападали пътниците, и още вълшебници, чудовища и магьосници. Гората била обратното на цивилизацията. Но същевременно тя била място за лов, добив на мед и дървени въглища, място за паша за добитъка, тя съпровождала селянина от люлката чак до гроба. Тя давала основния строителен материал, светлина, топлина, оръдия на труда. Горските продукти били суровина за изготвяне на разнообразни продукти: дървесна кора за щавене на кожите, пепел за варене на сапун, дървени въглища за ковачите, пръти за плетище на стените... Гората давала значителна част от храните – месо, гъби, мед, диви плодове. Свежите листа, младите фиданки, храстите, жълъдите и тревата били основна храна на свободно бродещите по горите домашни животни, особено за козите и за свинете, и те, както и през античността, продължавали да нанасят непоправими загуби на горите.
Хищническото отношение към горите вече не можело да не се отрази на площта им. Според израза на немските историци, започнал „периодът на великото изкореняване“. Но главният удар срещу горите бил нанесен през епохата на развития феодализъм, когато главните площи значително се разширили за сметка на изкоренени, изсечени и изгорени гори. Настъплението срещу горите придобило масов характер. През 12ти и 13ти в. Само в 21 от английските графства възникнали повече от 3500 селища, наречени с „горски“ или подобни имена. През тези два века във Великобритания изсекли около 5000 кв. Км горски площи, за да се създадат обработваеми земи. Към края на 13ти в. във Великобритания се появили вече почти всички селища, които днес могат да се намерят на картата на страната. Подобна била картинката и в Италия. Според изследванията на Е. Серени, направено върху 8000 селища, повече от 42% от тях са възникнали в периода 10ти – 13ти в. Силно нараснали през тази епоха нуждите от дървен материал и на корабостроенето, занаятчийството и зараждащата се промишленост, в Западна Европа горите, които давали хубав материал за корабостроенето, изчезнали толкова, че се наложило да го внасят от Източна или Югоизточна Европа.
Поради всичко това горската покривка на Европа намаляла по площ няколко пъти. С изключение на отделни планински райони почти напълно били изсечени и средиземноморските гори. В Германия обаче от 15ти в. Насам горите се сечели съвсем слабо и затова 20 – 25% от територията на ФРГ и ГДР и днес са покрити с гори. От феодалната епоха до наши дни площта на европейските гори е намаляла 3 – 4 пъти. Променил се е при това и характерът на горите – господстващите дъбово-букови гори са отстъпили място на иглолистните, а по Средиземноморието и Британските острови можем да се радваме преди всичко на храсти.
Значителни промени настъпили и в животинския свят на континента. От времето на Тацит и през следващите столетия в горите живеели много елени, глигани, турове, мечки, лосове, зубри, лисици, вълци, сърни. Реките гъмжели от риба. Безмилостното убиване на дивите животни и унищожаването на горите постепенно намалило и броя, и видовете животни. В късното Средновековие изобилието на диви животни се запазило само в отделни периферни и глухи места на Европа. В повечето области на Европа картината на животинския свят се променила до неузнаваемост. Най-много се разпространили зайците и само на отделни места все още се срещали сърни, глигани, вълци, елени. Чувствително намалели и птиците.
По-нататък от лицето на европейския континент изчезнали почти всички лосове, мечки, зубри, бобри, елени и много други животни. Видовете се запазили в количество, което било равносилно на пълно измиране. В цяла Западна Европа днес има само 7 – 8 диви мечки, а в цяла Скандинавия – около 15 вълка. Рязко е намаляло и количеството на пресноводните риби.
През последните векове в Европа практически са измрели 200 вида животни и птици. Този факт трябва да ни накара още по-силно да се замислим колко голяма е отговорността, която днес ние носим за запазването на животните и растителността, останали на Земята.
ХРИСТО ТИЛЕВ
24.05.2023 18:35
Списание Космос онлайн – 100 % пълен архив (1962 – 1994)
Ако си прочела заглавието (което е според мене изключително кратко), може да си забелязала че там пише "(из сп. КОСМОС)".
Тоест, при четене с разбиране, това означава, че статията е от списание КОСМОС. А списание КОСМОС беше най-интересното списание по време на соца (сега такова няма). Дори във времената на интернет, аз си го свалих цялото от началото на излизането му до спирането му - 30 години. И си го чета. И немам проблеми, че било дълго. Кой иска може също да си го свали, давам връзка (ама да не е олигофрен, който му е дълга една кратка статия).
