Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2022 17:39 - Защо те са умирали за родината?
Автор: blog13 Категория: Политика   
Прочетен: 2929 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 03.12.2022 19:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…“      

Днес съм се отдал някак си на спомени. Но не романтични. Сещам се като първо, за един дето ме обвини в нета, че ми бил промит мозъка, защото зная все пак някои неща, дето съм ги учил в училище. И които според моите схващания са верни, защото все пак съм мислил по тия въпроси, имал съм нахалството да забележа и пейзажа в който живея непосредствено около мене, чел съм и много други неща впоследствие, а така също и оспорващи с откровеното отцеругателство и игнорантщината на целия комунизъм (социализъм), който построи къщата в която живея, пътищата по които ходя, язовирите, тръбопроводите (и каналзацията), електропроводите, подстанциите, трафопостовете, огромните ВЕЦове, АЕЦове. Всъщност целият град и даже държава в който живея. Същият соц, по времето на който имах нещастието да се родя и израстна. Всъщност щастието, защото това беше изключително здравословна и качествена среда за развитието на подрастващите. Да, и това го казвам и на базата на тридесетгодишното нищо в което имам вече отново щастието да живея (щото набирането на житейски опит е винаги щастие, но само при едно условие – ако си вече пораснал).     

И всичкото това, дето аз бях научил, т.е. нещото което го има и днес (във времената на нищото) благодарение на тоя соц, аз трябва сега да осирам и да опикавам, защото иначе ми е промит мозъка. Така казват най-низшите отрепки, които го играят идеологически подлоги на господстващата власт в нета. Недоклецаните или нереализираните през соца доносници – ето до къде стигнаха. Ма моля ви се, нали комунистите ви построиха и каналзацията, където да бъдете изходени удобно по голяма обществена нужда! Защо не сте там? Или може би, вие от там чатите?       


И може би, това е вашето битие, определило навеки вашето съзнание? Комунистите ви построиха канализацията, вашето битие, и естествено, че те са виновни, за дето сте такива.       

И вие се отказвате от езика с който сте закърмени, защото е първото нещо с което са ви зомбирали. Останалия софтуер дето е амортизирал хардуера в празните ви компютри, също е за изхвърляне. Безвъзвратно е остарял. Вие сте едни стари, комунистически лайна.     

Но междувременно се образуват нови. Които миришат на нови.       

Парадоксално е как, новите и неопетнените (едно лайно няма как да е опетнено), отричат всичко с което самите те са свързани. Първо се отказват от езика си. И се срамуват от него. После се срамуват от това че са българи. От всичко българско и родно. От майка си и баща си – това е авангардна модерна евроатлантическа даже ценност. Естествено че ще хулят всичко дето е построено от проклетите комунисти, защото наоколо всичко е построено от проклетите комунисти. Дайте да строшим всичко – не са само паметниците. Заводи, индустрия, икономика, АЕЦове... образование, здравеопазване спорт – и спорт, да. Защото пиенето на бира пред телевизора по време на световното където преобладаващо играят гейове, па макар и татуирани, не е спорт.       

За да не ти е промит мозъка!

Но ако не ти е промит мозъка, по един начин, ще е промит по друг. Иначе си хардуер, в който няма инсталиран софтуер. 
НО тези вероятно имат претенциите че са нови модели хардуер и софтуер.   

А    ще умират ли в такъв случай за родината?       

Да вземем украинците. Направиха майдан защото искаха да ходят в Европа. 40 милиона украинци – така говореха и продължават да говорят от телевизора. Сега умират ли за родината?   

Нашите антикомунистчета (вкл. Най-късните, т.е. тия които още не са се даже родили), искат в Европа. Първите думички които днешните бебчета научават не са „мама“ и „тати“, а е „Европа“ – „Искам в Европа, защото там има най-много играчки!“  

И в името на това, реват мъжествено малко по-късно срещу предвечните времена отпреди 89та, като запалянковци на футболен мач. Реват и против Русия, която не ни била освободила, а и да ни е освободила, да се не е прецакала. Да не се е била и срещу Хитлеристка Германия – само глупаците може да тръгнат да умират за Родину, за Сталину.      

А те, сега ще умират ли за родину, като украинците дето искаха в Европа?     

е отричат себе си. И себеотрицанието им ги води по един удивителен начин към саможертва. Не ви се вярва, предполагам? Или вече виждате божието чудо с очите си, както ясно го виждам и аз?         

Реших да си спомня, как през соца, докато бях ученик, струва ми се от седми клас, другарката по литература, ни зададе тема за съчинение, за смисъла на живота. И тогава, хич не си спомням, какво аз написах, а и май нямах идея, какво да напиша. Но си спомням един съученик, какво бомбастично съчинение бе изпраскал и май то бе номинирано от учителката, и бе прочетено пред целия клас. Та за това ще да съм го сигурно и запомнил. Да вметна само, че въпросният ми съученик беше много качествен човек и отличен ученик – да не реши някой, че съм го изкопал и него от канализацията.     

Съчинението беше занимателно в началото и средата, с констатациите, че тоя въпрос го били задавали още мъдреците в древността, блъскали си главите всичките те и вече толкова време, а в краят на съчинението, което наивният ми съученик ни сервира се съдържаше и директният отговор на загадката на вековете – смисълът на човешкият живот е да работи и дори да се жертва за другите. В мир и бран, така да се каже... ори, ори, ори...       

Или дето го е (пред) рекъл и поетът:       

У тебе радостно и честно  днес пламенно сърце гори —  аз знам, другарю, не е лесно,  но ти ори, ори, ори!         

Но се вясват и други поети, които хептем не са за изхвърляне. И те почват да говорят едни други работи от сорта на „Като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия“      

Или пък „Първите паднаха в кърви, последните станаха първи.“       

Т.е. последната сентенция си е социология. Чиста статистика, така да се каже. И това строшава зъбът, но не на клеветата; а на романтиката, празните копнежи.     

При това на Вазов. Да, на самия Вазов.         

Във жилите полека-лека кръвта изстива като щик.    ...   И после устните синеят,  ала в очите  жар гори   ...   Ала една усмивка лека  по устните се плъзва в миг...    

Подозирам, че днес, вече поотрасналия седмокласник, който написа това, вероятно говори така:   
Да знаеш ти живота как обичам!   И колко мразя празните химери (респективно недораслите кхмери)…       

Следва закономерно:      

Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи?  
Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада.  
А бяхме млади, бяхме толкоз млади!…
И после… после някаква омраза се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена, не, като проказа тя раснеше, разкапваше душата, тя сплиташе жестоките си мрежи на пустота и мрачна безнадеждност, тя пъплеше в кръвта, тя виеше с закана, а беше рано, беше много рано…       

Та така, другари. Да не помислите, че и аз съм поет? Ма аз искам да ви кажа, че днешната романтика е свързана с евро-атлантическите ценности.       

Това е вярата в Мамона, която води до библейските, колко там бяха проценти на  изтребление на роднините.   

Това е вярата в Содом и Гомор, която води до много романтичната антипедераска старозаветна революция в името на Старозаветния Господ.     

Романтика, копнежи. Празни химери. Такива ми ти, както и други работи.     

Темата беше, защо те са умирали за родината? Не съм поет. Вероятно дори и Вапцаров не е. Както и Вазов. И двамата са се опомнили – кой по-късно, кой по-рано. Може със сигурност, да се каже, че Вапцаров се е опомнил преди т.нар. „христова възраст“, поради простата причина че е бил разстрелян на 32 годишна възраст.       

Вероятно и обществото като цяло също така е в състояние да се опомни. И се сещам съответно за такива шедьоври, като „Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле...“      

Защо бе, аджеба, те са умирали за родината? Дали те са били неспасяеми романтици? Или има и нещо друго? Нещо което да ги е принуждавало. Защото както е казал и поетът са били млади. Т.е. както е казал и другият поет „Дий, дий, воле, дий!“       

***      

За мен това е минало, неважно. Да се преместим съответно в настоящето. Чувал съм обвинения, не само в нета, как евро-атлантически наперени младежи, парадират с това, че не са били родени, преди 89та, и не са ходили като бащите си в казармата. И, казват те: „Ако бащите ни бяха много умни, нямаше да могат да ги накарат да ходят в казармата.“      

Ще рече, че ако Вазов е бил много умен, нямаше да възпее, тия които са умирали за родината.     

И прочее, сега се сещам, че в Украйна, украинците не умират само за родината, а умират за евроинтеграцията на родината (което е сегрегирана версия на глобализацията).
Или поне така ни казват по евро-атлантическите телевизии. Гледай ти, кви парадокси! Значи, ето идеалът на този чист и неопетнен младеж, дето бил по-умен от баща си, и него нямало да го накарат да ходи в казармата, е евроатлантическата интеграция.

По принцип – и на неопетнените българи, и на неопетнените украинци... и на всяко живо същество, както би казал и Георги Димитров в новите евро-атлантически условия.     




Т.е. те вече умират. И освен това умират все пак, по някакъв начин за родината. Родината е намешана в случая индиректно разбиа се и като второстепен субект, по линия на евро-атлантическата интеграция.
Цял майдан бе подигнат поради това. Впоследствие, цели осем дълги години, украинците  в голямото си болшинство, въпреки че бяха под властта на тия които искаха евроатлантическа интеграция, и въпреки, че бяха систематично и неизменно подкрепяни от ЕС и САЩ, си останаха така да се каже в проклетата Украйна (казвам „проклетата“, защото ако ти искаш да избягаш от някъде, в случая от родината си, но така и не ти се удава, значи това е проклето място).       

И парадоксите тука не спират да валят, като агнета за Гергьовден. Защото именно Владимир Владимирович, сега си влиза в ролята на комисар на външните работи на ЕС, и праща минимум две трети от украинците в ЕС. Което не е малко. Междувременно обаче, една малка част от тия украинци, трябва да умрат все пак за родину.       


Но тая работа не е така. От тия които трябва да мрат, една, ама наистина много малка част от всичките тия, отива да мре за родину. Останалите от всичките тия, са били накарани насила. И тука вече отново се сещам, за онзи младеж, чист и неопетнен, за дето се е родил по-късно... на този проклет свят, от който не мож избяга (до де си жив). И нему чувствам нужда да разкажа,  как сега аз     

...Изведнъж разбрах, защо той все пак трябва да отиде.       

А как да му го кажа, как да му го обясня, така че да ме разбере: Война на зерги.       



Мисля че и старите воини дори при древните китайци, са намирали начин да подкарат пред себе си младите воини, като са опирали копията си в гърбовете им. И всеки път, именно младежите са се оказвали достатъчно глупави, за да ги подкарат и на война. Нямало е никакъв комунизъм. Но и да е имало, това са сложни неща и не могат да бъдат разбрани от такива които не са виждали не само комунизъм, но и това което беше през соца, когато всички ходеха в казармата – и по-умни и по-глупави.       

***      

Но струва ми се, че не успявам да се доближа до отговора на въпроса, защо те са умирали за родината? И в отчаяния си опит, да вникна поне малко в темата, ще се опитам да вникна в същността на малкото думи, които изразяват въпроса.       

Като първо, дали те са умирали за родината? Като второ, какво означава „родина“? Дали това е географията – някои от ония мътни комунистически времена, опитват като че ли да я отъждествяват с географията.     

Освен това, когато от запад, тръгват на изток, това е дранг нах остен за жизнено пространство – не им стига родината.   

Същевременно войната на изтока срещу запада е Отечествена, в защита на родината.       

Движението назапад на българи, украинци, араби, турци, сърби, пакистанци... както и на бушмените от Африка, а така също и на дърветата от българската гора, е в името завоевателна акция, и именно то може да се нарече дранг нах вестен.       

Агресорите са именно тези младежи с евроатлантическите възгледи, дори неродените, подстрекавани от майка си и баща си, от които тия са готови да се отрекат.   

Т.е. по всичко личи и изглежда, че не точно географията те подкарва на фронта? Това е обществото. Какво е държавната идеология, внедрена и в детските градини, която внушава на децата, че трябва да ходят на запад, като пораснат? Това може би все пак е родината?   


И до каква степен са им промити на дечицата мозъците, ако още от детската градина ги учат, че в името на това, те трябва да станат педераси и да се кастрират (сменят пола)? Ах, те май хич не са зомбирани... Горките дечица!     

И по-точно родината, това е организираното общество (която няма начин да не е и в географията). Организираното общество , както постоянно повтарям е организирано под формата на йерархия. В крайна сметка тая йерархия е и глобална. За нея, на днешните новородени се казва, че светът е малък – благодарение на технологиите, морето вече е до колене. И главен фактор в това общество е върхът на тая йерархия.
Т.е. това е държавата. Върхът на йерархията ако е връх, може да накара много хора да работят (в името на глобалната идеология). А така също, може да организира много хора, да воюват ( също в името на глобалната идеология). Ако е връх, може. Ако е държава може. Най-общият знаменател, под който държавната власт може да накара хората да работят и да воюват е в името на господстващата идеология...      

Но бебетата изобщо не знаят, че морето не им е до колене. Все пак са научили, че някой им дава играчките, към които се стремят. Има и някой който им дава магически  витамини...      

Господстващата идеология, в името на която държавата подкарва хората на война се сменя. Може да е религиозен фундаментализъм. Може да фашизъм, комунизъм, ционизъм, либерализъм, консерватизъм, реваншизъм. И квото още се сетите. Нарочно изредих, квото ми падне, за да стане ясно, че въпросната господстваща идеология, на ускорен каданс явно се сменя като носни кърпички. Вчера беше комунизмът, но по негово време, не сме воювали. Днес е Евро-атлантизмът, и по всичко личи, че в негово име ще воюваме. А тука вече най-интересното е, че не е съвсем ясно, какво е това Евро-атлантизмът? Изглежда че е нещо, което е в защита на гейовете, уличните кучета и останалите джендъри, кой от кой по-причудливи. Да, вкл. Правата на децата да се дрогират от малки.       

И в името на всичко това накрая ни подкарват на война. Всъщност, могат да ви подкарат на война в името на всичко. И няма никакво значение, какво е то. А има значение, тоя който ви подкарва, дали има достатъчно голям лост. И тоя лост е от сферата на физиката. Не някакъв неиндентифициран алабализъм. В името на алабализма да – но чрез лоста. И чрез тоя именно лост, може да се лъже. А тъй като именно децата най-лесно могат да бъдат лъгани.       

И тъй като тука лостът е една съвкупност от лостове, имаме един огромен необятен приходно-разходен баланс на дейността на обществото. С него се занимават много хора. И по-точно всички. Но всичките те са организирани в йерархическа система. И не могат да се измъкнат от това. Така както не могат да се измъкнат от съдбата. Вътре в йерархическата система те са болтове и бурмички. Те не знаят защо са родени, нито защо ще умрат. Но за да съществуват, няма как да не са вътре. А ако са много умни, поне това трябва да са разбрали.       

Но тъй като днешните еро-атлантически безценни рожби, са твърде изнежени поради господстващата идеология, те са и деградирали. А в това си качество, те са пушечно месо. Перфектните жертви. Перфектните зерги.   

Защо те ще умират за родината? Аз разбира се, както и до сега, не зная това. Не знаех когато бях седми клас. А през цялото това време си го задавах тоя въпрос – за смисъла на живота. Отговор нямам. Имам някои подозрения. Но си задавах въпроса.       

А Зерги, не го е още точно тоя въпрос задавал. Той не е чувал че съществува. Серги, тука ли си? Четеш ли ме? Или се занимаваш с последното камионче, дето ти го купи тати?       

Прочее, ето и един акцент от битката при Гредетин, така като я описва Вазов:       

„Имаше още едно важно обстоятелство. Отношенията на сръбските офицери и даже на самото население към българите не бяха много приятни. Една тайна из най-напред, а после явна вражда се забележи. Разорителните действия на войната, която отдавна беше пренесена на сръбска почва; последователните несполуки на сръбската армия, която на много точки бе принудена да се тегли и да остави цветущите долини на Морава и Тимок плячка на грабежа и на огъня; раздразнението от протакането на тая злополучна война — всичко това направи сърбите да дирят естествено някоя причина, някой виноват за несполуките на това смело предприятие, което в един час на великодушен и благороден порив тъй рицарски подхванаха. Мярнаха им се пред очите българите. И ето цял ред обвинения в неискреност, във вероломство, в страшливост и пр. Обвиненията се последваха от отровни оскърбления: оскърбленията — с открито гонение и недоверие. Българите изведнаж се видяха, че ги третират не като безкористни съюзници, а като наемна войска от нехранимайковци, дошли само за плячка; печатът от своя страна подклаждаше огъня. Заусещаха лишения в храна, в припаси, в патрони; стана опитване да ги накарат да се нарекат старосърбиянци; при Неготин поискаха вместо български пряпорец да им наложат сръбски. Така от ден на ден положението им ставаше по-незавидно, задачата им по-мъчна. Но всичките лишения, всичките физически страдания не бяха нищо пред общия вик, че българите са страшливи.  Като още по-красноречиво доказателство за нравственото им страдание ние ще приведем края от словото, което таз утрин капитан Райчо държа на батальона: „Днес е денят — каза той, — в който ще да докажем, че знаем да се разплащаме с общия тиранин на християнството, и да накараме да млъкне безсъвестният вестник Изток… Днес в боя ние трябва чрез юнашки проляната си кръв да умием лицето си и името си и да спечелим потъпканата си чест.“

...  

XVII.

Черногорците и 2-ят батальон от руско-българската бригада не удържаха редута. Сръбските батареи бяха млъкнали и сръбската резерва не дойде да подкрепи юнашкия подвиг на тая шепа герои; тя гледа хладнокръвно как гинеха юнаците. Защо??…  Няколко хиляди турци, подкрепени със свежи войски и от непрестанното действие на бялата батарея, нахълтаха пак в очистения подир отчаяно и безплодно съпротивление от доброволците редут.  В тоя злополучен и героически бой легнаха няколкостотин млади души българи и повечето черногорци, които, като видяха, че победата остая на числото, умряха спартански.  Загинаха мнозина руски офицери; в отстъплението една граната счупи крака на капитана Сикорски, като уби шест души българи. Друга една се пръсна пред капитана Райча и го повали в несвяст. Три дни го считаха за убит.  Но българите умиха лицето си. Героизмът им гръмна навсякъде и запуши устата на клеветата. Генерал Черняев, трогнат от подвига им, ги обсипа с похвали и награди. „        

С други думи, войната не е проста работа. И когато си принуден да мреш, умираш за родината. В конкретният случай – за Сърбия.   

А в предстоящия за евро-атлантическите ценности.   



Гласувай:
3



1. radostinalassa - . Направиха Майдан защото искаха да ходят в Европа.
03.12.2022 17:51
Вярното е , че им направиха Майдан с милиарди долари.
И как така българите няма да искат да умират за родината си, а не за някаква Украйна? Та зад тях са семействата им. Всеки обича най- много децата си, майка ки, баба си, кого другиго? Байдън?Тук не могат да разрушат семейството и да възпитават децата в западнте ценности, особено тази, която изисква да стоят на студено и да ги хване Ковид.
цитирай
2. radostinalassa - Имаш право да мълчиш, да...
03.12.2022 18:19
Може да поискаш и адвокат.
цитирай
3. morskipesni - Няма поезия за "евроатлантизма", доколкото знам.
03.12.2022 19:06
Ако има, такава дитирамба ще се превърне в абсолютен подлизурски чалга-хит, като "Нашата полиция". Дали? След толкова поетични откровения в постинга, прилагам и

Атлантици

„Атлантични” тикви
високомерни, злобни
върлуват побеснели –
живота ни съсипват!
.. Страната е примряла
в трагедия съдбовна..!

О, Тикви!О, „атланти”!
Слуги на Сатаната!
Еничари -мутанти!
Прогонихте народа –
разплакахте земята
от гнусните си гаври!

Безумец- не „атлант” е!
Най-святото прегази –
предаде Род, Родина
за келепир, аванта!
България ще мрази,
до веки ще проклина!!!
цитирай
4. radostinalassa - Покай се, човече..
03.12.2022 19:38
Нашите деца са същите като нас. Няма някаква разлика, освен в това, че днес войната се води с по- съвременни средства, като самолети на картинки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blog13
Категория: Политика
Прочетен: 620056
Постинги: 565
Коментари: 1662
Гласове: 823
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031