Предполагам, че всеки, почти без изключение е пазарувал в интернет. При малко само по-голям натрупан опит в тоя вид спорт, клиентът вече си поръчва нещото с опицията "Преглед" (евентуално и тест) и плащане при получаване (наложен платеж). Но имам чувството че от известно време, нещата с опцията "преглед", май са се променили. Не мога да кажа със сигурност, дали са се променили или са си били така от самото начало, но съм склонен да си мисля, че са се променили. А именно - уговорил си с продавача опцията "преглед" и плащане при получаване. Отиваш в Еконт. Там обаче ти казват, че, да, можеш да прегледаш какво са ти изпратили, но трябва първо да дадеш десет, петшеснайсет или повече лева. 
След което ако се случи в чувала да има една умряла котка, ти имаш правото да откажеш да си я и купиш. Или пък да се доразбереш с продавача, като му обясниш, че е станала грешка изглежда, и той е сложил в пакета съвсем неволно и непреднамерено една умряла котка. 

Обаче, какво правя аз? Уговорил съм се предварително за преглед при плащането в Еконт. Там ми казват, дай десет петнайесет лева. Аз отговарям, че няма да им дам, а си отивам. При което естествено, разходите по пращане и връщане на стоката си остават за изпращача. 

Следва известно време един и същ по същество разговор между мене и главатарката дето е в местния офис на Еконт. Аз й обяснявам, че съм се уговорил предварително с изпращача. Искам даже да покажа разговора в интернет. Тя ми отговаря, че да имам право на преглед, но да съм дал едни нищо и никакви десет петнайсет или двайсет лева. Къде го дават това, в кой магазин клиенът дава пари, за да разгледа нещо си, без да си го купи? Отсреща ми казват, ами ако аз примерно пробвам обувките и реша че не ми стават?
Да верно - може да направя така. По принцип може. Аз не правя така, но със сигурност има много шматки дето правят. Аз питам предварително продавача за номер и дължина на стелката. След това при приемане на пратката, меря стелката. Предвидил съм грешка на продавача до пет милиметра и му я прощавам. След това не обувам обувката, а я взимам. И ако не ми стане, аз съм си виновен, щото не съм мерил добре. Което обаче не се случва. 

Принципно обаче, продавачът поема риск. И със сигурност си търпи последиците, защото със сигурност има такива клиенти които не знаят какво искат, не са коректни, безотговорни са, егоисти са, глупави селски шмекери, дето си мислят, че могат да си позволят такова поведение, злонамерени и т.н. 
Но какво може да направи продавачът в тая ситуация? Нищо!

Изцяло зависи лично от мене, дали да платя пратката или да я откажа. Никой не може да ме задължи да я плащам. Още в момента в който продавачът е изпратил нещо с опция за плащане при приемане на стоката, той е поел вече тоя риск. Да не го поеме, означава, да поиска предварително плащане. 

Но защо повечето продавачи по интернет не изискват предварително плащане? Защото в момента в който направят това, търговията в интернет в големия си дял приключва. Поради което те продават с наложен платеж. Но изглежда, както казах, от известно време, самите продавачи са измислили някак си да се изметнат от тоя свой предварително поеман ангажимент - уж ти пращат практа с опцията "преглед", но всъщност, ти трябва да платиш за да прегледаш. И ако направиш това и се окаже, че тоя който изпраща е бил некоректен, до степен да ти изпрати умряла котка, си прецакан. Но за да се съгласиш да платиш предварително, трябва да си или глупав, или много "на зор". 

Какъв обаче е ефектът от тоя ход, от това изметване от страна на продавача с тая "умнотевица"? Преди всичко, тоя ход, сигнализира на самия клиент, че продавачът е некоректен. Т.е. в момента, когато в Еконт ми кажат, че да, имам право на преглед но тоя дето изпратил иска първо да платя, аз вече разбирам, че отсреща има човек, на когото не мога да имам доверие. 
Но нещо повече - самата куриерска фирма е в колаборация с изпращача, защото такова странно измъкване от предварителната договорка, която фактически я отменя и обезсмисля, е възможна само чрез куриерската фирма. Излиза, че куриерската фирма и продавачът са се договорили за правило, което да съм задължен да изпълнявам аз. И какво става, ако им кажа, че щом са се договаряли тия две страни по между си, да си ги изпълняват без мене и айде чао? 

Всъщност при малко повече вникване в ситуацията, човек разбира и положението на продавача - прецакват го клиентите със сигурност. Аз лично усещам от време на време и раздразнение в продавача при предварителния разговор, и се сещам, че тоя е ядосан на клиентите по принцип. Но аз, какво трябва да направя? Кой е субектът който не е готов, да престане да продава с наложен платеж? Не е купувачът а е продавачът. И тоя продавач иска хем така хем онака. Но не може. 

И така, крайният извод е, че аз не съм се договарял да плащам преварително с продавача. Той не ми е дори споменал. Което означава, че е некоректен. След това той не отчита изглежда, че по тоя начин, само ме дразни, и дори при качествена пратка аз може да я откажа (което си е за негова сметка). Същевременно другото което не отчита е, че именно той е в ръцете на купувача а не обратно. И следователно, не може да диктува. Т.е. когато в Еконт ти кажат че трабва предварително да платиш, това е блъф и нищо повече. Разчитат на това че при някои може и да мине номера. Тука е моментътг, да отбележа, че овчата мисъл и поведение се е загнездило в главата на доста българи (въпреки, че не знам колко, но щом държавата стигна до тука, не са малко). 

И все пак, когато в Еконт, жената зад щанда ти зададе качествено правилният въпрос "А какво да направи продавачът като има некоректни клиенти?" 

Всъщност, оня ден, когато си купих едно филодендронче, един дечко, дето й помагаше кротко ми обясни, че клиентите не разбират, че съществуват и некоректни клиенти. Вместо да си изтрие носа, той ми обяснява на мене, дето ми е по-ясно, как стоят нещата в неговия бранш. Та сега му ги обянсявам и на него (ако чете). 


Та там е работата, че наличието на некоректни клиенти в тоя вид спорт е най-малкият проблем на куриерските фирми и на работните места в тях. Защото е възможен и закономерен умишлен саботаж на тоя вид спорт. 

За какво става въпрос? Както казах, тая практика съдържа в себе си, слабо място - възможност за злоупотреба от страна на клиента. Именно от страна на клиента, а не от страна на продавача. Продавачи некоректи също може да има, разбира се. Но това може да се гарантира до някъде, когато продавачът е голяма фирма. Тая голяма фирма обаче, за да подсигури себе си от некоректни клиенти трябва да възприеме практиката на предварително плащане. Но ако направи така, оборотът й пада. И то много. 
От друга страна имаме стационарни магазинчета, които губят от това, че търговията минава вече основно през интернет. Именно тези многобройни търговци са мотивирани да саботират търговията през интернет. И са мотивирани много сериозно. И те са тия, които вероятно, вече умишлено поръчват и не  си взимат пратките. 

Също така, могат да саботират, като обявяват, че продават нещо, а след това, да изпращат умрели котки в чувал. А ако случайно все още не са стигнали чак до там, ще стигнат. Изобщо тези неща се развиват и неизбежно ще стигнат до своя апогей. До който все още не са стигнали. Но, както казах, ще стигнат. 

Имам племенник, който се занимава с продажба на някакви неща по интернет. Основно ги продава в Европа. И казва, че има много върнати пратки. Аз го питам, защо ги връщат. Неговото обяснение е, че поръчват пияни. 
Но аз имам и друго обяснение, и то е много по-логически издържано - това дето го развих по-горе. 

Прочее, търговията по интернет между хора които се познават, е съвсем сигурна. Проблемът обаче тука за търговците е в това, че търговецът на дребно, трябва да купува на едро. А ако купува на едро, той няма да ползва услугите на куриерските фирми, а ще иде да си напълни колата сам. Така че, бъдещето на търговията с потенциално умрелите котки е под въпрос. Търговия през интернет ще има, но ще се свие значително. 

По интернет пазарува синът ми. От цял свят. Аз съм некомпетентен.
Но получавам поръчките. С добри впечатления съм от куриерските фирми.

Ма и аз пазарувам. Много е удобно, всичко си намирам. Проблеми почти съм нямал. Но акцентирах на два много съществени момента. Ще ти ги извадя отново, за да е нагледно:
1. Съществува възможност за злоупотреба - клиентът може да поръча и след това да не купи, при което разходите за изпращане и връщане са за сметка на изпращача.
2. Съществува мотив у стационарните търговци да саботират конкурентната търговия по интернет.

Двете точки едновременно са фатални за бъдещето и като че ли вече има такива признци.

Що се отнася до пазаруването от цял свят, яките производители искат предварително предплащане и там проблеми не очаквам. Примерно, германският производител на колелета Каньон (ако все още е германски де) иска предплащане и след това даже чакаш два месеца ли беше, че съм забравил.

Значи да дообясня. Аз самият забелязвам тенденция, самите продавачи да се дърпат. Те са тия, които започват да дават заден. Ще дам един интересен пример, който ми се случи лятото. Намирам в интернет подходящ продавач на водни растения (аквариумни). Понеже имам много, съм капризен, търся точно определени неща, те не се намират у всеки случаен продавач - и поради това търся истински професионалист, с голям асортимент. Та намирам си аз един такъв и междувременно установявам, че тия които се подвизаваха в раздел продавам на аквариумбегетиочкаком са изчезнали. Може да е поради фейсбук. Но намирам все пак един. Обаждам му се по телефона. И имам намерение да направя поръчка между пеесе и сто лева. Какво е удивлението ми обаче - тоя първо ми каза, че е на почивка и в момента не може. Аз искам да направя поръчката и съм готов да чакам. Оня ме пита големи ли растения ще поръчвам или малки (големите са по-скъпи). Аз искам малки, но все пак са в достатъчно мисля си количество. Оня ми обяснява, че българите били боклуци (не използва точно тая дума май). Той продавал в гърция (а сайта му е на български). Българите си поръчвали малки растения, а гърците купували много и големи. Българите го прецаквали с поръчките. Накрая все пак си поръчах. И му обяснявам, че нямам телефон, но му давам телефона на друг човек, да има предвид. Оня обаче ми отговаря, че ако телефонът не се води на мое име, изобщо няма да ми изпрати, и даже ще направи проверка, дали е на мое име. А аз му давам и името на собственика в такъв случай. Въпреки това, той отказа категорично. И не поръчах. Такъв образ, наистина не бях виждал. На какво се дължи такова поведение? На скорошно прецакване от клиент и сега тоя е ядосан.

А методът който е измислил за подсигуряване е твърде глупав, защото какво като телефонът е на мое име? Ще поръчам и после ще откажа да купя. Какво ще ми направи. Нищо.