"... , социалната сфера и международното сътрудничество. Който се пречупи първи, губи. И тази година, за първи път от много десетилетия, Западът загуби увереност в своята неуязвимост."

***

Десетки пъти и вече от десетина години, повтарям, че основната война която неведомите сили (т.е. това са безименните и неведоми "Те" - фантомните задкулисни господари на света) водят е война срещу Западна Европа и САЩ. За такъв извод ми служат от една страна фактите които са крайъгълни камъни на събитията които се развиват; а от друга страна са другите крайъгълни камъни - още по-фундаментални факти, които се развиват още по-бавно, но с неумолима сила, налагат Логиката. 

Логиката с главно "Л". Логиката, която само человеците с главно "Ч", могат да схванат, въпреки, че тая Логика е до такава степен очевадна, че е просто невероятно, как и Недочеловеците с главно "Н" или Подчовеците, както те обичайно се наричат помежду си не могат да я видят?

Логиката с главно "Л", на която постоянно акцентирам, това е фактът, че броя на населението на света нараства. Другият факт, свързан с това е, че примерно горите в Европа, преди 2500 години са заемали над 80% от територията й. Само няколко века по-късно, цели гръцки острови са били вече обезлесени. А Италия, цели хълмове са изчезнали и това се е смятало за голямо геройство. Строели са хората. После били изтребени изобщо от лицето на света и завинаги най-забележителните големи животинкси видове в европейските гори. Ей така за кеф, на тогавашните безмерни мъжкари, които били опиянени от новите сили с които разполагали. 

Преди 200 години, територията на горите в Европа вече е все още голям - около 60%. Вкл. в България, това число е било такова. Днес, под 30% от територията на Европа е покрита с гори. Същевременно средната й възраст е също достатъчно близо до критичния праг - около петдесет години. Въпреки, че разни световни рейтингови институции, като Колумбийския и Йейлският университети повишават рейтинга на България, като твърдят, че площта  на горите в България, както и средната й възраст се били увеличили. Брутална лъжа, която не струва да се коментира - само я припомням. 

Според теорията на т.нар. "пазарна икономика", цената на една стока зависи от търсенето и предлагането. При увеличаване на броя на хората, базовите природни ресурси от които се произвеждат всички стоки, без никакво изключение намаляват. Това означава, че потреблението им от хората се повишава (т.е. търсенето се повишава), а наличието им намалява, вкл. спрямо броя на хората (т.е. предлагането намалява). 

И това е проблем! Огромен проблем, неразрешим по законите на приказките за малки деца на някаква пазарна икономика, при която всички можело да потребяват като за последно (а лидери и витрина на тая логика са именно потребителските западни общества). И няма никакво светло не само комунистическо, но и капиталистическо бъдеще. Започва истинската война. 

И още: Истинската война, започва наистина. Световната върхушка или "Те", която управлява наистина, докато ние дори не знаем кои са имената на въпросните "Те", повежда война срещу главната конкуренция за световните ресурси - населението на света като цяло; а така също и най-вече срещу потребителските общества в Западна Европа и САЩ, където десет процента от населението на света потребяват половината от световното производство. ф

Без всякакво съмнение, стратегическата война срещу тези места се развива минимум от тридесет години. Това е т.нар. "обсада на Плевен" - много сполучлива вероятно подсказка от някакъв актуален активист по време на ковид-кампанията в България преди една две години. Обсадата на Плевен - т.е. обсадата на Западна Европа, започна още с разрушаването на индустрията на соцдържавите. Обяснението дълго време беше, че по тоя начин, капиталистическият център унищожава конкурентни производители, превръща населението на соцдържавите в пролетариат, който нямайки собственост над средства за производство, може да продава само собствената си работна сила. Междувременно, България се превърна и суровинен придатък на запада - не само за производство на злато и евтина работна ръка, но България стана нещо като Русия на Балканите, защото и българската гора започна ударно да се изселва на запад. 

В тоя минал период, изглеждаше необяснимо, защо поне ядрените реактори не бяха запазени, с цел да се сече по-малко гората за отопление. 

Но ако се приеме, че целта е била намаляване на средствата за съществуване на хора изобщо, всичко което се случва пасва идеално на тоя план. И унищожаването на българското селско стопанство (т.е. хранителната база). И поголовно наводнилите пазара фалшификати на храна (т.е. отново хранителната база). Филмът "Крилце или кълка", стана реалност. Но не само в капиталистическа Франция; а в капиталистическа България. Да - по времето на т.нар. "пазарна икономика".

Която била най-добрата система за осигуряване на благоденствието на населението - т.е. на реализиарне на великия комунистически принцип "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите!"

Поръчковите идеолози които не ни оставят на спокойствие нито за миг, мълчат пред тия факти, като комунисти пред разстрел. 

Но истинската цел не е България. Или пък не е само България. Или пък, още по-точно, не е най-вече България. А е именно Западна Европа. 
Развитието на събитията показа, че деиндустриализацията порази и нея. А войната заседна на двата подхода по суша, които свързват богатите държави от ЕС с Азия и Африка - това е районът на Босфора, който относително лесно се пази, и огромната територия на Украйна. В района на Месопотамия войната започна по-рано. Но не закъсня и Украйна, а сега тоя район е приковал очите на света. Той се отцепва систематично и неумолимо - Западна Европа се отцепва от доставките на най-скъпите възможни неща - базовите суровини, от които се произвежда и всичко останало, нобходимо за да засити безмерния апетит на чудовището наречено "потребителско общество". Техният начин на живот, нека си остане техен, а другите искат да бъдат свободни. 

Сигналът бе даден, с началото на Ковид пЛандемията. Тя започна с обявяване от Китай, че блокира производството и износа. НО малко преди това, Великобритания обяви Брекзита. Изглеждаше, като че ли е трябвало първо да бъде обявен брекзит, и тогава, капанът да хлопне. 

И ето че сега, от другата страна на новата желязна завеса, добре въоръжената и опасна Русия, натрупалата военен опит, НЕПОБЕДИМАЯ И ЛЕГЕНДАРНАЯ, развива безмилостна и закономерна военна операция, която има цели. Това са целите, които са подчинени на Логика с главно "Л". Добре видима логика, за който може да вижда. Това не започна вчера. Започна преди тридесет години. Но горите на Европа започнаха да намялават преди 2500 години. 

Заедно с тях, дефицитни станаха и всички останали базови природни ресурси. Вкл. рибата в окена, за която се карат Англия и Франция. 

Зад Русия сега е световната върхушка. Неведомите "Те". "Те" воюват срещу населението на света. Но най-вече срещу "Златния милиард". 


***

Горното е написано като коментар тоя път на следните две статии:


Русия си тръгна от Херсон. Но всъщност не!
11.11.2022,  Ирина Алкснис 

/Поглед.инфо/ Решението за изтеглянето на руските войски на левия бряг на Днепър беше до голяма степен очаквано. В продължение на няколко седмици дейностите по евакуация бяха открито в ход, като официални лица директно говореха за вероятността от тежки решения. Като цяло всички разбраха, че подобно развитие на събитията не е изключено, въпреки че се надяваха на най-доброто. Въпреки това, макар и да се очакваше, не стана по-малко тежестта .

Но този тежест не е тази, която многократно ни връхлетя тази година, когато, от една страна, се случи нещо лошо и трагично, а от друга, мнозина се почувстваха изгубени във вихъра на събитията, в неразбиране какво се случва в света като цяло и в Украйна в частност.

Ако предишната тежест на моменти беше покрита с тъпа безнадеждност, сега това е тежестта на съзнателното бреме, което сме поели върху себе си. И които довеждаме докрай.

В следващите часове и дни ще има много подробни анализи на военния компонент на решението. Ще си позволя обаче да твърдя, че политическите съображения са основни.

Изводът е, че – колкото и странно да звучи – Русия може да си позволи да се изтегли от десния бряг на Днепър.

Когато самият Шойгу, Суровикин или Путин казват, че спасяването на живота на нашите военнослужещи е най-важният приоритет в воденето на военната отбрана, те не са лицемерни, не лъжат. Те говорят чистата истина.

Но освен хуманитарните съображения, този подход има и абсолютно прагматични причини, защото Русия ще има нужда от своите войници още дълго време.

За деветте месеца и половина, изминали от 24 февруари, стана ясно, че това, което наричаме специална военна операция, всъщност е война на колективния Запад срещу страната ни. И в тази война Украйна доброволно избра да стане бойно поле и в същото време доставчик на войски за САЩ и техните съюзници.

Когато се описват текущите военни действия на ВСУ, често може да се чуе формулировката „натиск на зерги“. Обяснение за тези, които не знаят: това е от жаргона на компютърните игри, означава военна тактика, когато евтини, слаби бойни единици се втурват в битка, но в такова огромно количество, че просто смазват много по-напреднали противници с бройка. Тоест „погребват с трупове“ в буквалния смисъл на думата.

И в представянето на Украйна наблюдаваме точно този подход. Съотношението на загубите от едно към седем към осем (и на места до девет към десет), изразено от Суровикин и другите наши военачалници, не е преувеличено. През последните дни се появиха няколко снимки наведнъж от различни места в Украйна с местни гробища, на които има много свежи гробове с погребани украински военнослужещи. Села и други малки населени места губят десетки и стотици от своите мъже, а в по-големите градове броят им достига хиляди мъртви.

Но най-лошото е, че това не е проблем за тях. Нормално е да мрат за милиардните богатства на киевските лидери, които те натрупаха за няколко месеца военни действия. Нормално е да са разходен материал за Запада, който от векове играе Голямата игра с Русия, в резултат на което отново (което вече се е случвало в историята) най-накрая ще се съберем на масата за преговори. А западните лидери няма да си спомнят за украинците, умрели за тях в огромни количества. Най-много ще се усмихнат доволно колко успешно са успели да изиграят украинската карта срещу Русия.

Всичко това вече ни е ясно: и за мащаба на протичащото противопоставяне, и за истинските ни противници, и за Украйна, която те използват хибридно.

Следователно, въпреки тежестта на решението за Херсон, стратегическите ползи от това решение очевидно надвишават недостатъците.

Тъй като трябва да смиламе човешката сила на врага, струва си да го направим с максимално опазване на собствените войници и цивилни. Освен това има перспективи за унищожаването на Херсон в най-тежките градски битки и риска от разрушаването на Каховската ВЕЦ с наводняване на огромни територии и по-нататъшна екологична катастрофа.

В същото време вече е очевидно, че основните „военни действия“ се водят съвсем не на бойните полета, а в икономиката, енергетиката, социалната сфера и международното сътрудничество. Който се пречупи първи, губи. И тази година, за първи път от много десетилетия, Западът загуби увереност в своята неуязвимост.

На горчивите упреци, че Русия е напуснала своя град („Все пак Херсон вече е руски град!“) може твърдо да се отговори, че да, Херсон е руски град. Както Одеса, Николаев, градът на руските корабостроители. Където и да бръкнете на картата, ще се озовете на място, към което уверено можете да добавите „руско“.

За Русия не е за първи път да си тръгва, включително от много знакови и емблематични места. Михаил Иларионович Кутузов може да разкаже много за стратегическото отстъпление.

Но Русия винаги се връща за своето.


*****************************
****************************

За Херсон беше прието “трудно решение”
11.11.2022,  Олег Исайченко 

 

/Поглед.инфо/ Обещаните преди месец от командващия СВО Сергей Суровикин, „трудни решения“ започват да се изпълняват. В сряда министърът на отбраната Сергей Шойгу, след като изслуша доклада на Суровикин, обяви изтеглянето на войските от Херсон от десния бряг на Днепър. Какво наложи подобно решение и как то ще се отрази на зимната военна кампания през 2023 г.?

В сряда министърът на отбраната Сергей Шойгу нареди изтеглянето на руските войски от Херсон от десния бряг на Днепър. „Започнете с изтеглянето на войските и вземете всички мерки, за да осигурите безопасното прехвърляне на личен състав, въоръжение и техника през река Днепър“, каза Шойгу на генерал от армията Сергей Суровикин, командир на руската Обединена група сили в района на Специалната военна операция.

По време на доклада Суровикин информира Шойгу, че военните ще заемат подготвени инженерни позиции на левия бряг на Днепър. „Маневрата на войските ще бъде извършена възможно най-бързо“, каза Суровикин, като обясни, че Херсон и околните населени места не могат да бъдат напълно снабдени и да функционират при сегашните условия.

Генералът добави, че животът на хората е в постоянна опасност от обстрели, а инженерните подразделения всеки ден възстановяват прелезите през Днепър и ги поддържат в работно състояние. Според него след изтеглянето на войските ще бъдат освободени част от силите и средствата, „които ще бъдат използвани за активни действия, включително настъпателни, по други направления в зоната на операцията“.

„Бойните способности на Обединената групировка войски и сили се увеличиха значително. Чрез мобилизирани граждани и доброволци повишихме боеспособността и силата на съединенията и войсковите части, създадохме допълнителни резерви“, каза командирът.

Херсон наскоро беше неразделна част от Русия. На 30 септември президентът Владимир Путин подписа споразумения за присъединяването на новите територии към Русия, включително на Херсонска област. Регионът беше анексиран след референдум, който се проведе от 23 до 27 септември. Тогава 87,05% от избирателите бяха за присъединяване към Руската федерация. Херсон беше освободен на 2 март, седмица след началото на спецоперацията.

В средата на октомври Суровикин специално отбеляза, че по-нататъшните действия в района на Херсон ще зависят от развиващата се военно-тактическа обстановка. Освен това командирът подчерта, че положението в тази област не е лесно. Генералът цитира доказателства, че в района на Херсон ВСУ могат да използват забранени методи на водене на война. По-специално, с помощта на ракети ХИМАРС бяха повредени Антоновският мост и язовирът на Каховската ВЕЦ.

По време на среща с Шойгу Суровикин отбеляза, че ВСУ удрят болници, училища и цивилни, които са евакуирани от другата страна на Днепър, към 90% от тези ракети са свалени от руски системи за ПВО. Сега Херсонска област вече е напусната от всички заинтересовани жители - над 115 хиляди души. Според генерала ВСУ на Украйна могат да провокират хуманитарна катастрофа в региона. „Ние от своя страна направихме всичко възможно, за да гарантираме тяхната безопасност по време на евакуацията“, уточни командирът на СВО.

Суровикин също каза на Шойгу, че въоръжените сили на Украйна имат планове да създадат зона на наводнение край Каховската ВЕЦ. Освен това от август ВСУ са загубили повече от 9500 военнослужещи по време на атаки край Николаев и Кривой Рог. „Както знаете, атакуващата страна търпи по-големи загуби от тази, която е в отбрана. В този случай нашите загуби са 7-8 пъти по-малки от тези на противника“, обясни командирът на СВО.

Според него обстановката в зоната на СВО като цяло е стабилизирана, руските военни са спрели опитите на украинската армия да настъпи в Купянско и Краснолиманско направление и са „подновили настъпателните действия в определени направления“. По-специално беше завършено поражението на украинските войски на десния бряг на река Бахмутка южно от Артьомовск. „Настъплението за освобождаване на Маринка и Первомайски се развива успешно“, а в южнодонецкото направление „завършва освобождаването на селището Павловка“.

Франц Клинцевич, лидер на общоруската обществена организация „Руски съюз на ветераните от Афганистан“, смята, че сега основната задача е да се унищожи врага в зимни условия, да се натрупат сили и да се победят ВСУ. „Като военен отлично разбирам, че решението за изтегляне на войските отвъд Днепър се дължи на стратегическите задачи, които са поставени пред нас. Изправяме фронта и си осигуряваме надеждна защита. Освен това не бързаме, защото разбираме, че в тази ситуация времето играе в наша полза“, обясни Клинцевич.

Според него страните от НАТО полагат огромни усилия по цялата фронтова линия, но Русия ще изпълни задачите си и „земите на Херсонска област ще бъдат освободени“. „Освен това сегашната ситуация е коренно различна от това, което наблюдавахме в района на Харков. Тук, първо, опитите за пробив не дадоха нищо на врага, и второ, те, понасяйки прекомерни загуби, възнамеряваха да ударят Каховската ВЕЦ с надеждата за голямо наводнение. За нас да поемем такъв риск е немислимо от хуманитарна гледна точка. Затова решението не беше лесно, но правилно“, завърши Клинцевич.

„Преместването от десния на левия бряг на Днепър е задълбочено и навременно решение, защото врагът може да извърши терористична атака в Каховската ВЕЦ и тогава ще имаме голямо наводнение през късна есен и зима“, обясни Дмитрий Перминов, член на комисията по отбрана и сигурност на Съвета на федерацията. „Това, първо, би довело до жертви сред цивилните, и второ, сред нашите военни. За нас това е категорично неприемливо“, добави сенаторът.

Според него наводнението може напълно да прекъсне възможността за доставка не само на оборудване и боеприпаси, но и на провизии, лекарства и много други от едно крайбрежие на друго. „Затова сега ще създадем удобни за нас отбранителни линии на левия бряг и ще се подготвим за зимната кампания на 2023 г.“, каза източникът.

Що се отнася до перспективите за връщане на десния бряг, сенаторът отбеляза: „Времето играе в полза на Русия“. „Въпреки че НАТО казва, че няма да откаже подкрепата на ВСУ, умората на Запада от този конфликт е очевидна. В европейските страни кризата не отслабва, цените на енергията растат, инфлацията расте, цените на храните растат. На този фон неистовата борба с Русия в очите на гражданите на ЕС изглежда напълно неуместна“, отбелязва депутатът.

Освен това, припомни той, ударите по енергийните обекти на Украйна значително отслабиха способността на противника да доставя помощ на фронта, което също играе в полза на Русия. „Като цяло ситуацията е напрегната, но разбираема и управляема. Заемаме изгодни позиции, освобождаваме сили за атаки в други направления, натрупваме сили чрез частична мобилизация и се подготвяме за следващия етап на СВО”, обобщава Перминов.