Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2022 20:05 - Второ стихотворение от русофила Вазов, който, казват тука някои, бил против Раковски
Автор: blog13 Категория: Политика   
Прочетен: 1159 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 28.09.2022 20:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Мечтател безумен, образ невъзможен,

на тъмна епоха син бодър, тревожен,

Раковски, ти дремеш под бурена гъст,

из който поглежда полусчупен кръст.

Спи, дреми, почивай, ти, който не спеше,

ти, кой беше вихър, котел, що кипеше

над някакъв злобен, стихиен огън.

Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?

 

Природата веща беше се сбъркала:

тя от теб да стори гений бе искала,

затова в глава ти като в една пещ

фърли толкоз пламък и възторг горещ,

но друг таен демон се намеси тамо:

ти стана създанье от крайности само,

елемент от страсти, от злъчка и мощ,

душа пълна с буря, с блясък и със нощ.

Твойта вражда беше вражда сатанинска,

твойта любов беше любов исполинска,

любов без съмненье, без свяст, без предел,

що кат кръст огромен ти беше понел.

Твоят символ беше: смърт или свобода,

сънят ти — Балкана, кумирът — народа,

народа с безчестье и с кърви облян.

 

Твоят живот целий беше един блян!

 

Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.

Ти се вреше дръзко в миналото срито

и оттам влечеше кат победен знак

векове от слава, затулени в мрак,

за царе, юнаци вълшебни преданья,

обраснали с плесен старинни сказанья;

твоят орлов поглед виждаше навред

от българска слава останки безчет

и в тъмна ни древност, бездънна провала,

ти вкарваше смело вселената цяла.

Нищо невъзможно за теб не оста.

ти даваше образ на всяка мечта.

На неми загадки, сфинкси безответни

предлагаше твойте въпроси заветни;

исторйята, мракът, времето, редът

не значеха много в големий ти път;

ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен,

нещастен мечтател, апостол и воин,

в един час делото на пет векове.

Чухме ний твойте горди викове,

когато при Сава[1] и при Дъмбовица[2]

викна пръв „Свобода! Сяйна е зорница!“

И ту с перо остро, ту с гореща реч

надеждите сейше наблиз и далеч.

Един само буден сред толкова спящи,

ти един за всички като демон бдящи

работи, бори се, стреска, вълнува,

тук мъдрец замислен, там луда глава,

мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,

поет и разбойник под съща премяна,

мисъл и желязо, лира и тръба:

всичко ти бе вкупом за една борба.

Исторйята има да се позамисли

във кой лик безсмъртен тебе да причисли.

 

Ти умря. И пътят към гроба ти ням

обрасъл е вече със бурен голям,

и прахът ти гние без сълзи набожни…

Не зарасна само, герою тревожни,

проломът широкий, който ти тогаз

в бъдещето тъмно отвори за нас!

 

Пловдив, 1882




Гласувай:
6



1. radostinalassa - Раковски е бил масон, твърде богат човек..
28.09.2022 20:24
ако не ме лъже паметта. Познавал е добре историята ни, не като днешните соросоидни историци.
цитирай
2. radostinalassa - Да не си глътна...
28.09.2022 20:47
граматиката?
цитирай
3. kvg55 - blog13,
28.09.2022 22:15
Поздравления за инициативата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blog13
Категория: Политика
Прочетен: 620051
Постинги: 565
Коментари: 1662
Гласове: 823
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031