1. ОБРАТНА (ВЪЗХОДЯЩА) ЙЕРАРХИЧЕСКА СИСТЕМА!
Да имаме йерархическа система означава, че имаме йерархически нива, а броят на членовете между всеки две съседни нива е в някакво съотношение, което прави възможно контакуването между съседните нива. Ако дори само едно съотношение между две съседни йерархически нива е прекалено голямо, то блокира предаването на волята на суверена по веригата от йерархически нива. Нисходящата йерархическа система е нещо много обичайно при управлението на една група от хора, и колкото тая група от хора е по-голяма, толкова и йерархическата система е по-сложна. Но основният принцип е в това, че съотношението между отделните йерархически нива трябва да е такова, че да прави възможно контактуването и контрола на контролиращото ниво над контролираното. Примерно в армията, на един командир на полк имаме следващо йерархическо ниво от петима ротни командира; а на един ротен командир имаме трима взодни и подобни съотношения са зададени до последния редник.
При обратната йерархическа система, каквато би трябвало да бъде демокрацията, можем да увеличим малко съотношенията между нивата, защото повечето хора по-добре ще контролират народните си представители. Същевременно трябва да имаме предвид, че срещу всеки гражданин от електората, имаме толкова управленски визии, колкото са кандидатите за народни представители. Т.е. ако най-долното базово йерархическо ниво в избирателната система, която съм предложил е сто човека електорат, той ще породи вероятно най-много десет визии, а още по-вероятно - най-много пет. Което означава, че всеки гражданин от въпросната група от сто човека електорат ще си има работа най-много с десет визии. И съотношението сто човека електорат към един народен представител на следващо йерархическо ниво означава съотношение един гражданин към десет кандидати за народни представители, а вероятно много по-малко.
2. ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМ МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА!
Представете си следната систуация: Искаме да хванем всичката възможна вода, която би могла евентуално да падне върху един покрив и с тая цел слагаме на покрива улуци. Но вместо да сложим достатъчно широка тръба, ние слагаме хиляда пъти по-тясна. Резултатът от което ще бъде тоя, че водата ще прелива и няма да бъде отведена от улуците. В тоя случай е било правилно изобщо да не се морим да слагаме улуци. Освен това, ако ние сложим малко по-широки улуци, това е добре, защото предвиждаме, че е въможна ситуация, която ще ни изненада с по-голямо количество вода от небето.
Или пък още по-добре, представете си фонтанче с оборотна вода. Работният такт е когато водата извършва разнообразни пируети, но след това тя се връща на изходно ниво, за да зареди същия процес. Ако обаче каптажът, събиращ водата след работния й такт е прекалено тесен, тогава работният такт на водата ще спадне, а вероятно ще се повреди и водната помпа.
Същото се получава и с избирателните системи. Сложили сме някаква избирателна система, дори и да е правилна в останалите си подробности, само дебитът на тая избирателна система да е недостатъчен в някаква степен, това обезсмисля в съответната степен и демокрацията. Ако обаче дебитът на избирателната система е прекалено малък, тогва ние сме сложили тапа, там където казваме, че сме сложили тръба. При недостатъчен максимален възможен дебит, фактически създаваш привилегировано малцинство.
Максималният възможен дебит е равен на произведението от броя на народните представители, от най-високото йерархическо ниво (Паралмент без Сенат, Държавен съвет, Президиум, Княз или други подобни изобретения - доунищожители на демокрацията) умножен по максималният възможен брой за смени през едно работно депутатско място за 40 години. Това произведение се отнаса спрямо броя на целия електорат, за да получим процентa на правоимащите да управляват държавата. Ако процентът е достатъчно голям, казваме че няма привилегировани да притежават държвната власт. Т.е. казваме, че няма монопол над държавата, а има демокрация. А ако е прекалено малък, тогава има монопол над държавната власт и няма демокрация.
3. ИЗБИРАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШВА БЕЗ ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО НА ВЛАСТОВИ ЦЕНТРОВЕ!
Да ти спуснат отгоре демокрацията означава да ти предоставят възможността да избираш от две или повече злини, да гласуваш за по-добрата, и накрая да се оказва постоянно че си гласувал за по-лошата. А като капак на всичко пропагандата ни залива с абсурдната гледна точка, че тия ние сме си ги избрали и да сме внимавали следващия път, кого избираме. Това е много отровен садизъм.
Демокрацията е обратното на управлението на държавата. Разликата между давата процеса е в това, че при управлението на държавата, обществената организация се осъществява посредством обичайната нисходяща йерархическа система, която представлява разделение на труда, експлозия. При нея обществото следва (подчинява се) на елита на власт, а за размяната на продукта на различните видове труд се използват пари.
Демокрацията е обратното на всичко това. Тя е обратното на разделението на труда. В движение нагоре по йерархията обществото не следва елита на власт а го регенерира и рециклира, не му се подчинява а го сменя. Процесът на демокрацията бидейки обратна йерахическа система има за цел да смени елита на власт; а бидейки обратното на разделението на труда, той няма никаква нужда да прибягва до посредничеството на парите.
Поради тая причина, е недопустимо демокрацията да бъде спускана от горе. Спускането на демокрацията от горе става посредством назначени от властовото статукво механизми и центрове. Основните са:
- на първо място е банката, която е истинската тоталитарна власт, упрявлаваща и демокирацията.
банката има много удобен механизъм за правене на пари от въздуха, чрез които корумпира тоталитарно всички процеси - от управлението на държавата, до избирателния процес.
за да може банката да свири първа цигулка, на избирателната система й се натрапва посредничеството на напълно ненужните в случая пари.
- избирателните комисии, които броят гласовете на изхода на избирателния процес
- партийните централи, които стоят на входа и не допускат достъп на случайни кандидати. случайните кандидати са тия, които не работят за банката.
Социологическите агенции са шамани на пропагандата, заедно с още една дузина агенти на банката.
По времето на комунизма, кандидат-депутатите се назначаваха от едната партия - майка, закрилница. Сега тези кандидат-депутати се назначават от няколко партийни централи, и който не е съгласен може да не членува в тях и да създаде собствена партия. Но няма да успее на изборите, защото избирателната кампания се извършва посредством пари. За да е безусловно необходимо посредничеството на парите е необходимо зверско съотношение между първо йерархическо ниво (електората) и избраните депутати. То е един депутат, избиран направо от двадесет и пет хиляди души електорат, без посредничеството на междинно йерархическо ниво. Нещо повече - минималният брой на народните представители от една партия поради 4%овата бариера е десет депутата. Срещу десет депутата стоят сто хиляди души електорат. При такова съотношение няма начин въпросните сто хиляди да се запознаят с въпросните десет кандидат-депутати без посредничеството на пропагандните центрове. Защото дори двадесет и пет хиляди гласоподаватели, един кандидат за депутат не може да събере от район в който живеят двадесет и пет хиляди гласоподаватели. Ще трябва да разчита на район, който е поне три пъти по-голям.
Можете да си създадете ваша партия, да. Само ще се набутате с пари. След това в предизборната кампания ще трябва да дадете много повече. А накрая 4%овата бариера с малка помощ от избирателните комисии, няма да ви позволи да влезете в парламента. Само партиите които имат подкрепата на банката ще успеят при спуснатата отгоре демокрация.
Защото банката прави пари от въздуха (от контрола си посредством корупция над законодателната власт); а правейки пари от въздуха, тя прави и въздушна демокрация.
Интересното е че тая 4%ова бариера съществува при пропорционална избирателна система, която е аргументирана с това че давала възможност и на малките партии да влязат в Парламента. Малките партии въобще не могат да влязат в Парламента, защото няма да бъдат спонсорирани от банката. Това означава, че подлежащите на управление чрез корупция избирателни комисии няма да фалшифицират изборния резултат в тяхна полза. Това означава, че по време на избирателната кампания, както и преди това, хората няма да разберат, че съществуват такива партии. Това означава, че най-накрая, 4%овата бариера ще ги почисти съвсем закономерно. А ако нещо се промъкне все пак в Парламента, то ще бъде задължително корумпирано след това. Тоталитаризмът е железен.
При мажоритарна избирателна система щеше да има срещу всеки избран депутат различна партия - целият електорат стоящ зад съответния депутат, което е естествена база за плурализъм. Повече от това не е възможно да влезе в Парламента, защото процесът на демокрацията е процес на свиване на опциите, при производството на обществен консенсус. Не могат всички визии, породени от обществото да влязат в Парламента. За да остане една са отпаднали стотици. Но при спуснатата отгоре демокрация, се спускат само няколко опции, при това отгоре и плурарлизмът доколкото го има е някакъв спор между неподконтролната на обществото елементи на властовото статукво.
Сегашните мажоритарни избирателни системи, са само частично мажоритарни, защото са такива само на втори тур, ако изобщо има втори. Без значение какви обаче са тези псевдомажоритарни избирателни системи, те де факто са пропорционални с много висока бариерара. Така например, ако на първи тур имаме най-много гласове за две партии - съответно по 30% и 25%, следващата в касацията партия, която ще бъде отрязана може да има цели 24% подкрепа. При едно тестване всеки срещу всеки, може да се окаже, че някоя партия, под тоя процент ще спечели изборите.
Мажоритарният вот е мажоритарен, само когато има двама кандидати и съответно две възможности - единият или другият. За да се тестват кандидатите всеки срещу всеки е нужна обратна йерахическа система, с не много голям брой на кандидати във всяка базова група и нормални съотношения между броя на съседните йерархически нива. Такава система е добре известна от спорта, където най-отдолу имаме клубове, които излъчват най-добрите за участие в окръжни или областни състезания, след това окръжните шампиони отиват на републиканско и така нататък.
Следователно подмяната на демокрацията е извършена посредством подмяна на нормалната обратна йерахическа система с ненормална и нуждата в тая ситуация от посредничеството на парите. А пропорционалната система ни се предлага в два варианта - единият е когато се нарича "мажоритарна", но не е; а вторият е когато се нарича пропорционална, за да били представени и малките партии, които обаче са изчиствани систематично освен чрез липсата на нормална йерархия, и чрез въвеждане на 4%ова бариера.
4. ПРЯКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА ОТ НАРОДА, САМО ЧРЕЗ РЕФЕРЕНДУМИ И БЕЗ НАЗНАЧЕНИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ Е НЕВЪЗМОЖНО, НО РЕФЕРЕНДУМИТЕ ТРЯБВА ДА СА БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЕ, СПОРЕД СЪЩИТЕ ПРИНЦИПИ ПО-ГОРЕ!
Сегашните референдуми са измекярски, не по-малко от измекярските избирателни системи. Като оставим това настрана обаче, управлението на държавата само с референдуми и без назначени народни представители е невъзможно, защото е първа стъпка в посока към отменяне на разделението на труда. Ако избирателната система е правилна обаче, тя ще дава възможност за постоянни референдуми, инициирани отдолу нагоре, като това което гласоподавателите са решили чрез гласуване ще бъде задължително за техният народен представител, защото той може да бъде сменен от избирателите си във всеки един момент.
Т.е. това което ограничава референдумите е разделението на труда. Управлението на държавата по същество преддставлява организирано обществено движение, при което върха на йерархическата система използва като главно свое оръжие нисходяща йерархическа система. Това нисходящо организирано обществено движение е същевременно и разделение на труда. А демокрацията е обратното на разделението на труда, защото би трябвало да бъде подреждане на обществото под формата на обратна йерархическа система, каквато липсва. Механизмът който движи общественото развитие представлява последователни тактове нагоре и надлу. Надолу има изградена организация, под формата на нисходяща йерархия, посредством която елитът на власт управлява. И понеже нагоре липсва правилна избирателна система, обратна йерархическа система, която да организира общественото движение нагоре, се получава блокиране на кръговрата, на изконния механизъм на взаимодействие. Поради това, обществото подекрепя елитът на власт повече отколкото заслужава и дискриминира неговата конкуренция, пораждаща се постоянно от долу, от самото общество. От там се поражда кризата, която е нужда от доразвитие на обществената организация.
5. ЯСНО И БЕЗУСЛОВНО ЗАЯВЕНО НАМЕРЕНИЕ ЗА ПЪЛНИ ПРАВА НА НАРОДА - БЕЗУСЛОВНО ПОДЧИНЕНИЕ НА ПАРАЛМЕНТА НЕМУ (НАРОДУ)!
ОТ ВЛАСТТА НА НАРОДА ПО НАЙ-ПРЕКИЯ ПЪТ ТРЯБВА ДА СЛЕДВА ВЛАСТТА НА ПАРЛАМЕНТА, КОЙТО ПРЕДСТАВЛЯВА ГОРНА МЪРТВА ТОЧКА НА КРЪГОВРАТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЙЕРАРХИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, А ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ВЛАСТИ В ДВИЖЕНИЕ НАДОЛУ, ПРОЯВЯВАЩИ СЕ КАТО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА СА ПОДЧИНЕНИ, А НЕ РАВНИ НА ПАРЛАМЕНТА!
Дебитът на избирателната система е сметнат на базата на числото на електората и най-високото йерархическо ниво. Над това ниво следователно, не трябва да има никаква земна институция, състояща се от смъртни.
Няма защо да говорим, че институции, като Княз, Конституционен съд или Сенат са демократични. Нито пък, че Президентската република или дори най-незначителните права на президента над Парламента, както е в България днес, са порядки, които имат нещо общо с демокрацията, след като всички те свалят драстично дебита на избирателната система.
Няма защо да говорим, че е възможно изпълнителната и съдебната власт, да са равни на законодателната, при положение, че същевременно сме приели, че те трябва да спазват разпорежданията (законите) на Парламента. Всички подобни глупости трябва да бъдат изчистени от публичното пространство и да не губят повече ценното обществено време.
6. НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, КАКТО И КАНДИДАТИТЕ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ПОСТОЯННОДЕЙСТАВАЩАТА ОПОЗИЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДАТ МОТИВИРАНИ С ПРАВИЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА!
След като съм показал, как това може да стане на практика (виж начина на плащане в избирателната ми система
(
bgman13.blog.bg/politika/2013/11/21/protestadjiite-da-si-organizirat-paralelna-dyrjava-pred-parl.1209140
), аз само ще ви обърна внимание, че то е важно. Т.е. ако народният представител работи лошо, той веднага трябва да може да бъде отзован от своите избиратели; но ако работи добре - неговият труд трябва да бъде справедливо заплатен, като тая негова заплата се договаря между него и тия които го назначават - неговите гласоподаватели. Т.е. трябва да има истински свободен пазар за най-високото работно място от движението, прояваващо се като разделение на труда. Което работно място, бидейки най-високо в йерархическата система е следствие от обратното на разделението на труда обществено движение. Поради тая причина имаме преход от едно качествено движение, към друго и тоя преход е много мътен момент. В момента на преход обществото минава през иглени уши. Движението нагоре представлява сгъстяване на горивото съставено от хора. Движението надолу е работен такт. Преходът между движението на горе и движението надолу означава смяна на посоката в горна мъртва точка, която трябва да бъде маркирана. Организираното обществено движение нагоре свършва с назначението на народни представители, които са първо ниво от движението надолу.
За значението на правилната заплата на народните представители има исторически сведения. Ще приведа за пример цитат от "Атинската полития" на Аристотел:
"Явно атиняните постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството. Отначало решили да не се заплаща на членовете на еклесиата, но впоследствие, понеже гражданството не се събирало и пританите използвали много хитрини, за да наберат необходимия брой гласове, та да бъде валидно гласуването, пръв Агирий разпоредил заплащането с един обол, после Хераклид от Клазомен, наречен цар - два обола, а после пак Агирий - три обола."
Ще ви обърна внимание, че Атинската демокрация е много несъвършена демокрация и няма да ни свърши работа, ако я копираме точно. Като първо, тя е робовладелска система, която не дава права на всички. Сам Аристотел казва, че демокрацията трябва да бъде ограничена от частната собственост. Тя обаче, може да има значение само в движение надолу, а демокрацията е обратното движение. Аристотел не е маркирал разликата между двете главни организирани обществени движения. Освен това, Атинската демокрация е система при твърде малко население. А днес, дори само населението на България е огромно и тоя факт изисква йерархическа система с йерархически нива.
7. ВСЕКИ КОЙТО Е НАВЪРШИЛ ПЪЛНОЛЕТИЕ И НЕ Е ОЧЕВИДЕН ИДИОТ, ТРЯБВА ДА ИМА РАВНИ ИЗБИРАТЕЛНИ ПРАВА С ОСТАНАЛИТЕ ГРАЖДАНИ.
Не трябва да съществуват никакви ограничения на избирателните права под формата на образователен ценз, имуществен, пол, и други подобни. Всеки гражданин трябва да има право да избира и да бъде избиран. Демокрацията представлява корекция на организираното обществено движение надолу по йерархията, проявяващо се като разделение на труда. В движение надолу, елитът на власт заповядва на обществото а то изпълнява. В движение надолу, елитът на власт може да злоупотребява с власт, а демокрацията има за цел да коригира злоупотребите при управлението на държавата и да смени (да регенерира) елита на власт. Елитът на власт имайки възможност да злоупотребява, може да издаде и дипломи на свои хора, както и да преразпределя разни материални неща. Да се съобразява обществото с тия злоупотреби когато е в движение нагоре, означава да се съобразява с декрет издаден от елита на власт, че властта му ще е вечна. И по тоя начин елитът на власт се надява, че неговата абра-кадабра ще постави обществото пост фактум.
Подобна заблуда защитава и Аристотел. Той казва, че демокрацията не трябва да е прекалена и трябва да дава права на един ограничен кръг от хора. Както и че демокрацията не трябва да преразпределя натрупаната частна собственост, защото това би било несправедливо. Справедливо ли е обаче, държавата да бъде оръжие само в ръцете на шепа хора, които посредством това основно обществено оръжие, базиращо на сляпо подчинение на останалите, да конфискуват труда на останалите и по тоя начин да трупат частна собственост, дипломи и пр. привилегии?
Това което Аристотел не е разбирал, бидейки дете на зората на обществената цивилизация, е че когато демокрацията е ограничена, се развива процес - все по-ограничен кръг от хора узурпират държавната власт и правата над икономическото натрупване, под формата на частна собственост. Това е процесът на производството на капитала.
И се получава така, че Аристотел хем твърди, че държавната власт не трябва да бъде в ръцете на прекалено малко хора, защото останалите биха се възползвали от своето мнозинство и биха преразпределили собствеността на управляващото малцинство; хем казва че демокрацията трябва да бъде ограничена. Но историята доказа, че когато демокрацията е ограничена, се развива процес на експроприация над материалните ресурси (което е тъждествено на експроприация над държавната власт) от все по-малко хора, които накрая се маргинализират напълно и биват експроприирани от останалите. Т.е. при ограничение на демокрацията се случва точно това, което Аристотел, казва че е нежелателно да се случи.
На какво се дължи тоя процес. Понеже движението надолу по йерахическата система, проявяващо се като разделение на труда, по същество представлява изградена йерархическа нисходяща система, посредством която елитът на власт има юзда, да контролира обществото;
и понеже колкото повече броят на обществото се увеличава, a степента на разделение на труда нараства;
и в следствие на тези неща липсата на изградена обратна йерархическа система, означава, че обществото се подчинява на елита на власт в нарастваща степен, а го подлага на съмнение все по-малко.
Това означава, че обществото надценява елита на власт и дискриминира постоянно пораждащия се от самото общество реален елит. От там следва нарастващо несъответствие между елит на власт и реален елит. Реалният елит обаче винаги и при всякакви обществени системи успява да застрашава елита на власт, като се проумшва през всички декрети на елита на власт. Елитът на власт реагира, като изсмуква все повече ресурси от обществото, което му се подчинява. Това е процесът на развиваща се криза. Тая криза е криза на всички нива и се проявява по всевъзможни начини. Основно следствие от нея е урбанизацията и демографския взрив. От нея следват войни и революции, които върхушката се опитва до някъде също да управлява, но това е възможно, само докато пожарът не е обхванал всичко.
Т.е. сега, в следствие на горните разсъждения възниква въпросът, трябва ли да приемаме някакви предварителни класации и декласации на някои членове на обществото, или трябва да ги отхвърлим категорично, поради това, че те при всички случаи ще бъдат субективни? И да оставим винаги в движение нагоре, да решава мнозинството, а корекцията на това решение в движение надолу да бъде работния такт на общественото организирано движение, проявяващо се като разделение на труда?
От една страна отделните хора са надарени със сили, най-вече интелект, който се проявява по всевъзможни начини. Как да го хванем и да го оценим обективно тоя интелект, ако не признаем равенство пред правилата на всеки един гражданин на обществото? И това равенство пред правилата фактически се оказва равен дял над законодателната власт. Т.е. в движение нагоре законодателната власт е обществена собственост. А в движение надолу, законодателната власт е частна собственост и само балансът между теза и антитеза докарва правилната система на обществена организация. Равенството пред правилата изключва двойното гражданство или което си е същото - правото да се гласува в две избирателни секции.
От друга страна няма защо да се страхуваме, че мнозинството може да сбърка, защото и елитът на власт постоянно сбърква. И в случая, ние сме изправени пред точно две алтернативи: или да оставим само елитът на власт да греши; или да дадем възможност на мнозинството от гражданите да го коригира, макар че и то ще греши.
Освен това, да не пропусна да попитам, защо когато мнозинството се подчинява на елита на власт и дискриминира неговата конкуренция, ние приемаме че то не греши; а когато избира елит на власт, тогава изведнъж решаваме, че ще сгреши?
И понеже нисходящата йерархическа система е изпробвана от памтивек и посредством нея елитът на власт е имал възможност да греши достатъчно, ние трябва да дадем шанс на мнозинството да го коригира. И питаме, какво би станало тогава?
И понеже нисходящата йерархическа система е изпробвана от памтивек и посредством нея елитът на власт е имал възможност да греши достатъчно, ние трябва да дадем шанс на мнозинството да го коригира. И питаме, какво би станало тогава?
Това което ще стане, е че обществото ще зададе средно ниво. Това ниво се превръща в кантар. И всеки който стъпи на тоя кантар ще бъде претеглен като над средно обществено ниво или под средно обществено ниво.
Т.е. ние посредством истински демократичната избирателна система, организираме и подреждаме значителни обществени сили, които си съществуват и без друго - това е обществения натиск нагоре по йерархическата система. Съвършената организация на това движение нагоре означава, че ще бъде даван постоянен шанс да управляват най-добрите управленски визии. А организираното обществено движение надолу по йерархическата система, ще тества на практика, по време на работния такт на обществения двигател, верността на всички теории, които излизат на сцената. И разделението на труда ще се явява истинската спирачка на всичко грешно, произвеждано от демокрацията, така както се явява спирачка на грешното тоталитарно управление на сегашния банкерски елит на власт. Защото кръговратът на обществения двигател винаги минава през него. Ако е бликирано движението нагоре, тогава елитът на власт, бидейки неподконтролен на обществен конкурс, който да излъчи власт, управлява лошо и работният такт на обществото блокира. Ако се отпуши движението нагоре (демокрацията), тогава тя се трансформира в разделение на труда в горна мъртва точка и впоследствие пак е тествана от разделението на труда.
8. СВОБОДЕН И НЕОГРАНИЧЕН ОБЩЕСТВЕН ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯТА В ЧЕКМЕДЖЕТО НА ВЛАСТТА!
Такъв обществен достъп се гарантира само при наличие на достатъчно голям дебит на избирателната система през най-високото работно място на обществената йерархия. Тоя достъп на обществото до информацията на властта зависи и от останалите принципи на правилната избирателна система, изредени по-горе. Т.е. демократичната избирателна система е прозрачна за обществото, защото е прозрачна за движението на непрекъснато пораждащия се от обществото елит нагоре през върха на йерархическата система. Макар че тая информационна прозрачност е следствие от правилността или неправилността на избирателната система, намирам за нужно да я маркирам специално. Самият процес на постоянно движение през най-високото работно място, в съчетание с постоянна критика на мотивираната материално да заеме по-висок обществен пост опозиция, както и на това, че една част от тая опозиция е била горе и е видяла какво се случва в управлението, е това, което ще гарантира информираността на обществото. Т.е. медията е съчетана вътре в самия процес на истинска демокрация. По тоя начин упралвяващите имат възможност да говорят, бидейки информирани и заинтересовани да управляват; но и непрекъснатодействащата опозиция също е информирана и мотивирана да критикува властта, като говори истината публично. Останалата част на обществото, добрала се по тоя начин до информацията в чекмеджето на властта става равнопоставена да се учи, и да взима участие в дебата, да избира бидейки информирана, и да бъде избирана, критикувайки на базата на актуална информация, а не на дезинформация.
https://blog13.blog.bg/politika/2022/01/12/osnovni-principi-na-istinski-demokratichnata-izbiratelna-sis.1798158
https://bgman13.blog.bg/politika/2014/01/15/osnovni-principi-na-istinski-demokratichnata-izbiratelna-sis.1228626?reply=4536850
