/Поглед.инфо/ Част 2. „Великата Британска колониална империя“ - исторически предпоставки за съвременната „Глобална Британия“ и „Англобализация“-та
/Поглед.инфо/ Част 2. „Великата Британска колониална империя“ - исторически предпоставки за съвременната „Глобална Британия“ и „Англобализация“-та
За „ценния опит“ в колониализма придобит от британците в Ирландия
Историята на Западния колониализъм и в частност на Британския колониализъм е една от най-трагичните страници в човешката история. Тази история се характеризира с целенасочено подчинение, съпроводени с най-жестоки репресии и системен, съзнателен грабеж на народите и страните станали обект на колониална експанзия. Като правило с много малки изключения, като това изключение е Япония, колониализмът е система от действия, осъществявани от т.нар. Запад спрямо най-вече незападните цивилизации, но пак с някои малки изключения.
Под „колониализъм“ се разбира действия, т.е. определена политика на дадена страна, т.нар. „метрополия“ по завладяване на друга страна и територия, наричана колония, с главна цел експлоатация, т.е. владение, използване и разпореждане с нейните природни, човешки и прочее ресурси, които да служат за развитието на метрополията.
Тук е нужно да се подчертае, че опит в овладяване на чужди земи и тяхната експлоатация Британия първоначално придобива за сметка на Ирландия. Именно тази страна е едно от споменатите по-горе «малки изключения» на западна страна, станала обект на колониална експлоатация от ключова държава на Запада. Ето защо трябва макар и накратко да разкажем за този «ценен опит» на англичаните като ядро на Британия.
Ирландия е остров в Атлантическия океан, доста голям за европейските стандарти - площта е около 70,3 хиляди квадратни километра. Той е двадесети по големина остров в света. Теренът му е представен от хълмиста равнина в централната част с верига от планини по брега. Бреговата линия е разчленена от множество заливи и фиорди. На острова има много реки и езера, торфените блата се срещат в изобилие. Климатът на острова се определя от няколко фактора, най-важният от които е топлото течение Гълфстрийм, което мие почти цялото атлантическо крайбрежие на Ирландия. Факторът Гълфстрийм заедно с терена е развил куповиден пейзаж - хълмиста равнина в центъра с увеличаване на планинските вериги по брега в Ирландия. Това формира един от най-благоприятните микроклимати в Европа. „Изумруден остров“, „Остров на вечната пролет“, така често наричат Ирландия.
Най-ранните доказателства за човешко присъствие в Ирландия датират отпреди 12 500 години. През 1 век от н.е. на острова е съществувала галска Ирландия.Островът е обитаван от представители на келтската група племена, свързани с келто-британците. Често пъти келтите от Ирландия, Шотландия и островите в северната част на остров Британия и остров Ман са наричани гали (gall, caeill). Множеството реки и планини са естествени прегради пред границите на владенията на различни племена. Това състояние на нещата определя отсъствието на каквато и да е сила, обединяваща ирландските гали, както е в други региони на келтския свят, например в териториите на съвременна Великобритания, Испания и Франция.
Завладяването на Британските острови от Римските легиони не води до овладяване на Ирландия, където има само два-три крепости на източното крайбрежие. Келто-ирландците вероятно не представляват заплаха за римските колонии в Римска Британия. Ето защо за Рим явно е било по-изгодно да има няколко крепости и търговски пунктове на брега и да осъществява търговия с местните жители. Има много доказателства, че келтите в Ирландия активно търгуват с римляните.
От началото на IV-V век Римското господство в Британия започва да отслабва и в крайна сметка приключва. Отслабването на римското господство се характеризира с отслабване на границите, от което веднага се възползват ирландските келти-разбойници. Те прекосяват Северния канал или Ирландско море и извършват грабителски набези срещу келтско-римските селища.Предполага се, че при един от тези набези срещу Римска Британия бъдещият най-известен ирландец в света - Свети Патрик, е заловен и продаден в робство.
След превземането на Рим през 410 г. от готите на вожда Аларик и безпрецедентното поражение на „Вечния град“ през 455 г. от вандалите, водени от крал Гейзерик или Гензерих (Geiseric, Gaiseric, Genseric; 389 – 25 януари 477), Британия е заплашена от нашествие идващо от континента на германските племена, предимно англи и сакси. Затова много келтобрити, включително тези от романизирани семейства, се преселват през Северния канал към Ирландия, образувайки там цели колонии.
Още веднъж трябва да се подчертае, че англите и саксите са германски племена, родствени на такива големи групи племена като франки, готи, алемани и т. н. Те са свързани и със северногерманските групи от племена т.нар. юти, съставени от народите, населяващи Скандинавия и полуостров Ютландия, (съвременна Дания). Следователно англосаксите могат с право да се нарекат германци.
Във времето на вълната на преселването на келто-бритите и келто-римляните пред лицето на англосаксонската заплаха, Ирландия се приближава до условната времева граница на Древния свят и началото на Средновековието, където заедно с цяла Европа, а по-късно дори Азия и Африка, и даже Америка, се изправя пред нова предстояща заплаха от онова време – „Епохата на викингите“.
През V век започва християнизацията на острова. В началото на 30-те години на V век Свети Патрик се връща от Галия/съвременна Франция/, където става християнски свещеник, на мястото, където е бил роб, тоест в Ирландия. На острова той започва активна мисионерска дейност, проповядвайки християнството сред местните жители. Патрик не е пионер в разпространението на християнството в Ирландия. Мисионерските усилия за проповядване сред ирландците започват поне сто години преди него. От контролираните от римляните територии в дълбините на острова са изпращани проповедници-духовници при племенните водачи и обикновените членове на общността. На острова е имало няколко християнски общности, имало християни сред военното съсловие. Но именно с пристигането на Патрик на острова и неговата мисионерска дейност е свързано активното обръщане на местните към християнската вяра, изграждането на много църкви и дори манастири.В резултат от дейността на Свети Патрик до края на V век Ирландия става почти напълно християнизирана територия във версията на християнството, която по-късно ще бъде наречена католическа църква. В продължение на много векове Ирландия ще се превърне в крепост на католицизма в северната част на Европа. Този фактор е много важен, тъй като в бъдеще ще играе роля на една от основните причини при формирането на вековната вражда между британците и ирландците.
Създаването на германските кралства на англо-саксите във Великобритания е придружено от кланета. Поради това е съпроводено от масови изселвания на келто-британците и потомците на римляните. Част от бягащите отиват на север - при келтите-скоти (днешните шотландци), които германците - англи-сакси-юти не успяват да завладеят. Други се преместват на запад от Британия – в Уелс, който също остава непокорен от англи-сакси-ютите. Уелс по-късно устоява и на викингите и запазва относителна независимост до нахлуването на норманите през 1066 г. Значителна част от келто-британците се преселват в Ирландия, като се утвърждават главно в западната част на острова, която носи името Ълстър (Ulster).
По времето, когато германските кралства са създадени в съседна Британия, заедно с останките от келтския и римския свят – Шотландия и Уелс, в Ирландия цари бъркотия. Поради, от една страна, особеностите на племенните отношения и обичаи, когато водачът (т.нар «ri») на което и да е село(tuath) се смята за единствен и пълноправен собственик на земята си, и от друга поради природните условия на острова, ирландците в продължение на много векове не успяват да формират сила, способна да обедини островитяните в повече или по-малко стабилна държава. В навечерието на пристигането на викингите в края на VIII век и до нахлуването на острова на британските войски на Хенри II Плантагенет през втората половина на XII век, Ирландия е „страната на сто и петдесет кралства“. Така че, когато платната на датските дракари се появияват на морския хоризонт през юни 793 г., плувайки към манастира Линдисфарн (Шотландия), в Ирландия няма достойна сила, която да устои на новите завоеватели - викингите.През IXвек вълни от викингски нападения ограбват ирландските манастири и градове. Тези набези допринасят и за частично заселване на същите. Викингите участват в създаването на повечето от големите крайбрежни селища в Ирландия: Дъблин, Лимерик, Корк, Уексфорд, Уотърфорд, както и други по-малки селища.
През 1166 г. крал Дърмот Мак Мъроу, който е начело на Лейнстър – едно от ирландските кралства, след неуспешна война с друго ирландско кралство бяга в Анжу, Франция. За да си върне кралството той търси помощта на крал Хенри II, ръководител на Анжуйската империя (на англ. ез. Angevin Empire; на фр. ез. L"Empire Plantagenкt, т.е. Империя на Плантагенетите – английска кралска династия). Тази империя се простира от двете страни на протока Ла-Манш, т.е. Северна, Западна и Юго-Западна Франция, а също Англия.
Така по покана на крал Дърмот Мак Мъроу на 1 май 1169 г. в Ирландия идва експедиция от камбро-нормандски рицари/Cambro-Normans - на латински Cambria е "Уелс"/. Те са нормани, които се заселват в Южен Уелс след нахлуването на норманите в Уелс. Там се съюзяват с местни кланове, заедно с които заселват Англия след нейното завладяване. Тази експедиция с армия от около 600 души дебаркира в днешното графство Уексфорд. Те са водени от Ричард де Клеър, известен като «Силният лък»/Strongbow/ поради майсторството си като стрелец с лък.
През 1171 г. крал Хенри II пристига в Ирландия за да прегледа общия напредък на експедицията. Той иска да упражни отново кралската си власт над нашествието, което се разширява извън неговия контрол. Хенри II успешно възстановява властта си над «Стронгбоу» и камбро-нормандските рицари. През 1172 година той убеждава много от ирландските крале да го приемат за свой сюзерен със споразумение, потвърдено в Ундзорския договор от 1175 година.
Нашествието е узаконено и чрез позоваване на разпоредбите на предполагаема папска була «Laudabiliter», издадена от англичанина-папа Адриан IV през 1155 г. Този папа е единствният англичанин, който е заемал папския престол. Документът очевидно насърчава Хенри II да поеме контрола в Ирландия, за да наблюдава финансовата и административната реорганизация на Ирландската църква и нейната интеграция в системата на Римската църква.През 1172 г. папа Александър III допълнително насърчава Хенри II да ускори интеграцията на Ирландската църква с Рим. ХенриII е упълномощен да налага десятък от едно пени на семейство като годишен данък. Този църковен налог, наречен «Пенито на Петър», е запазен в Ирландия като доброволно дарение. На свой ред Хенри II приема титлата лорд на Ирландия, която предоставя на по-малкия си син Джон Лакленд през 1185 год. Това определя англо-нормандската администрация в Ирландия като Лордство на Ирландия. През 1199 год. Джон наследява короната на Англия и запазва Лордството на Ирландия. Английското господство обаче не се разпростира върху целия остров.
През следващия век норманското феодално право постепенно заменя галския Закон на Брехон в големи области, така че до края на XIII век т.нар. нормано-ирландска феодална система все установява в голяма част от Ирландия. Норманското заселване и поселения се характеризират с формирането на имения, начело с английски барони, с градове и началото на модерната система на административни окръзи. През 1216 год. е публикувана версия на Магна Харта/Magna Carta/, т.нар. «Великата харта на Ирландия», която заменя Лондон с Дъблин и Английската църква, която по това време е все още католическа, с Ирландската църква. Съответно през 1297 год. е основан парламентът на Ирландия. Също така се въвежда английският език.
От средата на XIV век, след епидемията от чума – «Черната смърт» през 1348 год., англо-норманските селища в Ирландия изпадат в период на упадък. Норманските владетели и галските ирландски елити се смесват. Областите под норманско управление се «галцизират». В някои части се появява хибридна хиберно-норманска култура/този термин отразявахибридизация в Ирландия на викингската и галската култура между 800 и 1000 год./. В отговор през 1367 год. Ирландският парламент приема т.нар. «Статути на Килкени»/Statutes of Kilkenny/. Това е набор от закони, предназначени да предотвратят асимилацията на английските нормани в ирландското общество, като изискват английските поданици в Ирландия да говорят английски, да следват английските обичаи и да спазват английските закони.
До края на XV век централната английска власт в Ирландия почти изчезва. Обновената ирландска култура и език, макар и с нормански влияния, отново доминира. Контролът на английската корона остава сравнително непоклатим в аморфна опора около Дъблин, известна като «The Pale», и съгласно разпоредбите на „Закона на Poynings» от 1494 год., ирландското парламентарно законодателство подлежи на одобрение от Английския таен съвет.
През XVI-XVII век, обаче, островът отново е завладяван и колонизиран. Този процес започва да се осъществява от тогавашният крал на Англия Хенри VIII от династията на Тюдорите. Хенри VIII е най-известен със своите шест брака и с усилията си първият му брак с Катрин Арагонска да бъде анулиран. Неговото несъгласие с папа Климент VII относно това анулиране кара Хенри VIII да инициира английската реформация, отделяйки английската църква от папската власт. Той се назначава за върховен глава на Църквата на Англия, за което е отлъчен от Католическата църква от Папата. ХенриVIII е известен още като "бащата на Кралския флот", тъй като инвестира сериозно във флота, увеличавайки размера му на повече от 50 кораба. Той възстановява през 1542 год. титлата крал на Ирландия, за какъвто обявява себе си.
Почти пълно завладяване на Ирландия, обаче, е постигнато в началото на XVII век, след т.нар. «Деветгодишна война» и «Бягството на графовете»/става дума едно събитие станало на 4 септември 1607 г. , когато 99 ирландски аристократи, които са били потомци на ирландските крали и вождове на кланове, имащи титли и владеещи земи бягат от Ирландия с кораби в Испания. Това се случва след поражението на поредния ирландски протест срещу английската власт, което възглавяват Хю Рое О’Доннел и Хю О’Нил. Британският контрол е консолидиран по време на войните и конфликтите през XVII век. Този контрол се пеаризира по няколко начина: английската и шотландската колонизация на земите на Ирландия, Войните на Трите кралства и т.нар. Уилямитска война. Ирландските загуби по време на Войните на Трите кралства, които в Ирландия включват Ирландската конфедерация и Кромуелското завладяване на Ирландия, се оценяват на 20 000 жертви на бойното поле.
Смята се, че 200 000 цивилни са загинали в резултат на причинени от войната глад, разселване, партизанска дейност и болести по време на войната. Други 50 000 са изпратени на робство в Западна Индия. Лекарят Уилям Пети изчислява, че 504 000 ирландски католици и 112 000 протестантски заселници са загинали и 100 000 души са били транспортирани в резултат на войната. Ако се приеме, че предвоенното население е 1,5 милиона жители, това би означавало, че населението е намалено почти наполовина./Вж. "A Short History of Ireland: The Curse of Cromwell". BBC News. Archived from the original on 2 March 2012. Последно влизане 01.04. 2022/.
И по-нататък във времето ирландците ги чакат вълни от смърт и геноцид. Тук ще изброим само най-мащабните такива:
-
Ирландският глад от 1740–1741 год., известен още като „Големият Студ“/The "Great Frost"/ (на ирландски: Bliain an Бir, което означава „Годината на Клането“) в Кралство Ирландия се смята, че е убил между 13% и 20% от населението от 1740 г. от 2,4 милиона души, което е пропорционално по-голяма загуба, отколкото по време на Големия глад от 1845–1852 г.;
-
„Големият глад“/The Great Famine/ или Ирландският картофен глад (на ирландски: an Gorta Mуr) е период на масов глад и болести в Ирландия от 1845 до 1849 год. Най-лошата година от периода е 1847 год., известна като "Черната "47". По време на Големия глад загиват около 1 милион души и повече от милион бягат от страната, което води до спад на населението на страната с 20–25%. В някои градове спадът стига до 67% между 1841 и 1871. Между 1845 и 1855 год. не по-малко от 2,1 милиона души напускат Ирландия.
В обобщение на казаното за действията в Ирландия на Британия като цяло и Англия в частности в гореописаните периоди трябва да се каже, че се натрупва „ценен опит“, който в една или друга степен „творчески“ се използва в по-нататъшните колониални завоевания на британците:
-
Усилия да не се позволява обвързването и смесването по един или друг начин не само на елита на колонизираната страна, но даже и на редовите ѝ жители с изпратените да ги управляват британски висши служители и обикновени британски представители;
-
Бърза и безпощадна разплата с всички, които дръзнат да се съпротивляват на нашествениците, при което основна цел е да се неутрализират лидерите, водачите и активистите;
-
Стремеж населението на колонизираната територия да бъде разобщавано, съкращавано и принуждавано, да се преселва и напуска родните места. Това се върши с цел да се разкъсат всякакви човешки връзки – роднински, съседски, приятелски и прочее. По този начин чрез изолация и атомизация на отделните личности предварително да се предотврати кристализацията на всякакъв вид организирана борба срещу колонизаторите.
Следва
1.
Сто и петдесет кралства на територията на Ирландия означава, че всяко кралство е с площ малко повече от една днешна община в България, но доста по-малко по брой население (вероятно двойно).
Въпреки това обаче, всеки един крал в Ирландия по онова време би могъл да бъде депутат в евентуалния неосъществен иралндски парламент, където споровете между кралете/депутатите да се решават чрез гласуване.
Това не се е случило, което означава, че не е имало обединение.
Според Нако Стефанов, причината за липсата на такова обединение, което да ги направи по-силни срещу външния враг е в
"в Ирландия цари бъркотия. Поради, от една страна, особеностите на племенните отношения и обичаи, когато водачът (т.нар «ri») на което и да е село(tuath) се смята за единствен и пълноправен собственик на земята си, и от друга поради природните условия на острова, ирландците в продължение на много векове не успяват да формират сила, способна да обедини островитяните в повече или по-малко стабилна държава"
Но не е така. Не става и ясно, откъде идат въпросните племенни отношения и обичаи - те ще да са продукт на битието (а географията и кръговратът на обществените йерархически отношения са най-главното битие).
Не е ясно също така, как природните условия на острова водят до наличието на такава организация. А всъщност, тука имаме именно определен тип организация, който е на мястото си в една евентуална периодична система на принципното развитие на етапите на организация. И тоя тип организация има връзка с природата на Ирландия, именно поради това че до конкретния момент е липсвала значителна външна и вътрешна конкуренция. Според мене, причините са:
1. Ирландия представлява последната точка на материка Евразия. Евразия е била основна арена на развиващата се световна цивилизация. На конкретния етап до поява на викингите, в Ирландия, не е имало значителна външна сила която да ги заплашва поради това, че каналът между Британия и Ирландия държи британците на същото разстояние, на каквото и ла Манша държи Европа от Британия.
2. Същевременно гъстотата на населението в Ирландия е била достатъчно малка, за да не е възникнала остра нужда от базови природни ресурси, които биха изострили отношенията в Иралндия и биха изискали доразвитие на обществената йерархическа организация.
Поради двете по-горни причини, етапът на развитие на обществената организация в Ираландия е бил по-нисък от тоя в Евразия.От там иде откъснатостта по принцип на Ирландия от Евразия.Ако Ирландия е откъсната (ако не е част от цялостната евразийска организация) тя не може да устои на натиска който иде от материка.
Т.е. в Ирландия няма достойна сила, която да устои на викингите когато те идват на кораби. По принцип корабите не могат да носят по-големи сили от тия които са се заселили. Ако ирландците са били достатъчно организирани (ако са обединили кралствата с големина на общини в една държава), те вероятно са щяли най-малкото да дадат сериозен отпор на викингите.
Но тука проблемът с многобройността на организацията идеща от Евразия означава, че степента на разделение на труда, която е тъждествена именно с броя на хората е и основна причина за развитие на организацията. Поради което Ирландия няма как да не е била на по-ниско равнище на обществена организация.
По подобен начин Евразийското обществено тяло е завзело и Британския остров. Едва след като го е завзело, това организирано обществено тяло е превърнало Британия във връх на йерархическата система, поради по-благоприятните географски особености. При което обаче, главата на тялото, която вече била в Британия, не е изпуснала нито за миг контрола над големия материк. След което вече силите на материка, въпреки че са по-големи от тия в Британия, не се насочват срещу Британия. Ако това се случва по-късно понякога, то е било по причина или че системата на организация е дефектирала, или поради това, че главата, се е преместила още по-назапад - в Америка.
И тука може да остане без отговор само въпросът, защо Ирландия не е развила водеща роля по отношение на Британия?
Да се фиксираме сега по-конкретно в последното изречение "то е било по причина или че системата на организация е дефектирала, или поради това, че главата, се е преместила още по-назапад".
Защо системата на организация на голямата йерархическа система постоянно дефектира. И защо при тези постоянни, макар и относително редки спрямо един човешки живот моменти, дефектирането на голямата йерархия винаги намира изход в растежа на йерархията, като същевременно върхът й се мести на запад.
Преди всичко, за да е възможно такова развитие е нужно да има свободно пространство, върху което да се измести върха на йерархията. И това пространство е свързано също така с откриването на допълнителни базови ресруси.
Но самият дефект е в несъвършената система на организация. Това означава, че системата не намира ресурси вътре в себе си, а иска още и още. Тя расте, защото има базови природни ресурси. А самото несъръвшенство на човешката цивилизация означава, че растежът се ускорява. И това е фатално именно днес.
Въпросната империя от двете страни на Ла Манша, силно напомня Константинопол. Разликата е съотношението на силите които могат да дойдат като врагове по суша от изток и от запад. В Константинопол от запад могат да дойдат много повече сили - поради което, след като кръстоносците са разрушили неколкократно Константинопол и след като именно от запад е била оказана помощ на турците, той е бил окончателно превзет от тях.
Силите които действат като противници от основата на йерархията към нейния връх представляват натрупаното напрежение, което иде като антитеза на развитото йерархическо движение надолу по йерархията. Тъй като това нисходящо организирано обществено движение (разделението на труда, управлението на йерархията - дясното главно йерархическо движение) е организирано относително правилно, то поражда дисбаланс по отношение на неорганизираното обратно йерархическо движение, което поради това изчезва. В резултат на това се пораждат условия, да бъдат ударени междинните йерархически нива (Константинопол), чрез управление на още по-ниските (турците). В последствие Болшевишката революция беше налогична схема. Като това е валидно принципно за пролетариата, който удря по-високи но все пак средни йерархически нива; а така също в географията, Германия е средно йерархическо ниво по отношение на Москва.
При всяко пребазиране на имперския център все по-назапад, старият център се оказва лесен за унищожение поради същата схема.
