Ето тоя текст в Конституцията е де факто отменен чрез някои други, които са по-ниско в законовата йерархия.
„Чл. 1.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа.”

Тоя текст е де факто отменен, чрез наложената избирателна система, чрез която болшинството от гражданите не могат нито да избират нито да бъдат избирани.
Това е свързано и с наложените от Конституцията институции, които нямат място в отношението, което е по прицип предмет на Конституцията, а именно - контрол над върховната държавна власт от мнозинството (народа, електората). Конституцията представлява именно такъв контрол. И следователно, трябва да се гарантира контролът от народа над върховната институция. За целта, тая върховна институция трябва да се дефинира ясно. Тя е дефинирана по една случайност и това е Парламента.
Същевременно обаче, в последствие с разни напълно необосновани и противологични трикове, са въведени и други институции, които някак си били равни на Парламента , или трябвало да бъдат (но как да стане, като е по същество невъзможно).

Същевременно има и излишни институции. Т.е. от Конституцията трябва да отпаднат Конституционния съд, Президент, Министерски съвет, както и всички съдебни институции. Ако Парламентът реши, след като е образуван като продукт на правилната Конституция (избирателна система), той може да напише закон с който да дефинира каквито си иска институции. Те ще бъдат подчинени на Парламента обаче - и в движение надолу по йерархията, а не нагоре. 
Те не са подчинени на електората при организираното обществено движение нагоре по йерархията. И следователно няма как да са между Електората и Парламента, при организираното обществено движение нагоре по йерархията. И така, сега да се концентрираме конкретно върху някои от членовете в Конституцията, които трябва да бъдат премахнати задължително (въпреки че Петър Берон си ги харесва).

Най-важните текстове в самата Конституция, които отменят Чл. 1. (2) са
Чл. 10. Чл. 63. Чл. 64. (1)

„Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.”

Изискването за пряко избирателно право е главната опорка, унищожаваща демократичната избирателна система. Прякото избирателно право означава прекалено големи избирателни райони избиращи директно Депутатите в Парламента. Ако съществува нещо което да е възможно най-голямата лъжа на днешно време – ето това е. То се доказва лесно с едни много прости математически сметки. От това изискване се пораждат безброй възможности за фалшификация на избирателната система – примерно измисля се легендата, че пропорционалната избирателна система давала по-голямо представителство на електората.

Според тоя текст в Конституцията, Общинските Съвети не могат да избират Депутатите. Но какво се случва, когато едно дете от шести клас им направи една бърза сметка на тия които са се подписали под тоя текст – под тая колосална глупост? Защото бързата сметка доказва, че ако се спази въпросното изискване, болшинството от гражданите нямат право да избират и да бъдат избирани. С изискването за „пряко” се отменя „избирателно право”, и тези две неща се намират в непосредствена близост едно до друго в текста от Конституцията. Което е феноменално!

„Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.”

Тия два текста в комплект, предопределят един много важен параметър на избирателната система, който е бил добре известен дори на Стамболов – МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА. А точно тези постановени числа директно водят до едно незначително малцинство от правоимащи да бъдат Депутати. Конституцията изобилства с неосъществими лозунги, а през това време пак чрез Конституцията, математиката си налага други закони – реални.

„Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.”

Това са само думи. Чист лозунг – никога това не е работило за целите за които е било измислено. Служи най-вече, за да се лъже по-удобно.Това изискване и принцип, който е възприет наистина и в теорията на конституционното право, скрива най-високия връх в йерархическата система - Законодателната власт.

Основната идея е, че малцинството на власт се е разделило на някакви фракции (разделени власти), които се контролират взаимно в името на интересите на мнозинството (народа) и това нещо ще компенсира пълната липса на система на организация (избирателна система), чрез която мнозинството да контролира малцинството на власт. Същевременно, в Конституцията и изобщо идеологията не се казва в прав текст, че избирателната система не дава никаква възможност на електората, да контролира държавната власт, а обратното – твърди се че дава такава възможност.

Идеята хем за разделение на властите, хем за върховенство на закона (Парламента) е фактически нонсенс. И същевременно дава възможност за невероятни пируети, един от които примерно беше Мораториума на някои действия на Правителството от 45тото НС и последвалото внасяне на това в Конституционния съд.

„Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.”

Пълна глупост. Народните представители няма как да представляват някой друг, освен тия които са ги упълномощили да ги представляват. Това са единствено и само техните избиратели. Целият народ се представлява от всички народни представители, т.е. това е целия Парламент, който представлява целия народ. А това се случва, с всяко гласуване на целия парламент.

„(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.”

Хем независима, хем подчинена на закона. На думи стават много работи.

Аз предлагам малко по-смислено постановление: Парламентът е подчинен на Общинските съвети (на Закона), а съдебната власт е подчинена на Парламента (пак на закона).


***

Сега тука ще сложа линкове с някои от темите ми, където обяснявам, защо прекалено големите избирателни райони са главният метаматически проблем на избирателната система, които задължително блокират де факто реалния контрол на електората над парламента; а така също и с анализ на това, какво е това Максимален Възможен Дебит на Избирателната Система.


ОТНОВО ЗА „ЙЕРАРХИЯТА НА ЙОТОР” И ПРОТИВОРЕЧИЕТО Й С НОСЕЩАТА ОСНОВА НА ДНЕШНИТЕ ПСЕВДОДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ ПО ЦЕЛИЯ Т.НАР. „ДЕМОКРАТИЧЕН СВЯТ” – ПРЕКАЛЕНО ГОЛЕМИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ

https://blog13.blog.bg/politika/2021/11/03/otnovo-za-ierarhiiata-na-iotor-i-protivorechieto-i-s-nosesht.1787167

...

КАКВА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА СЕ ГОТВЯТ ДА ВЪВЕДАТ ПО ИНИЦИАТИВА НА "ИМА ТАКЪВ НАРОД"

https://blog13.blog.bg/politika/2021/11/03/kakva-izbiratelna-sistema-se-gotviat-da-vyvedat-po-iniciativ.1787171

...

СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНИ ОБЩЕСТВЕНИ СИСТЕМИ, СПОРЕД МАКСИМАЛНИЯ ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА

https://blog13.blog.bg/politika/2021/11/20/sistematizaciia-na-osnovnite-kachestveno-razlichni-obshtestv.1789952