Ще ви разкажа действителен случай, който ми се случи на мене лично преди около 15 години. Това ми го каза един човек, когото си мисля че беше някакъв професор в Национален Център по Заразни и Паразитни Болести на Янко Сакъзов.

Та случаят бе следния. Аз имам глисти. Без майтап. И по-точно имам детски глисти - Аскарис Лумбрикоидес. Дълги са до 40 см парчето. Не просто ги имам, ами ги лекувам с най-силните лекарства и няма ефект. Лекувам ги с лекарството Вермокс и лекарството Декарис.

 Взимането на лекарството  по предписание се повтаряше и потретваше през определен интервал от две три седмици или нещо подобно. Но тъй като ефект изглежда нямаше (глистите продължавах да ги виждам) след още известно време, аз взех та увеличих дозите двойно. Дори може да е било и тройно. Т.е. еднократната предписана доза аз я правя двойна или тройна. След това повтарям, потретвам и дори почетвъртвам. Ала ефект нема.

И кво правя след това аз? Първо отидох в паразитологията на Монтана. Като им казах кви съм ги вършил и докторките ми рекоха, че с тия големи дози съм излужил лигавицата на стомаха. Те немаха обяснение на моя случай. Аз взех та отидох в София в НЦЗПБ на Янко Сакъзов.

Ама тоя номер го направих, като първо извардих един голем глист, взех го, топнах го в едно бурканче с ракия. След това си взех записките които си бях водил (още ги пазя, може по-късно да ги публикувам и тях) по дати, кога какво лекарство и в каква доза съм пил, и кога колко дълъг глист съм видел. Т.е. това е един период от няколко месеца - не си спомням сега точно колко, но съм записал.

Отивам в паразитологията. Слагам им бурканчето с глиста в ракията на гишето или нещо подобно. Обясних им къв ми е проблема. Това беше някаква жена (или дори две жени, не помня). Но излезе един възрастен мъж, който изглежда им беше шефа. И те му казаха "Още една ракия" - изглежда тия които отиваха там имаха същото свойство, като и аз да слагат глистите в ракия и да им ги носят.
Въпросните жени не знаеха какво да ми отговорят, изглежда бях по-специален случай. По тоя случай, мъжът, когото си мисля че беше професор, ме вкара в кабинета си, седнахме, аз му разказах подробно, извадих записките си и му ги показах.

Това което аз си бях наумил, беше, че е възможно глистите да са развили вече резистентност към въпросните лекарства. Но тъй като в Монтана ония не знаеха такова нещо, аз реших, че съм от първите случаи на такава резистентност и следователно, в София щяха да ми кажат. Но и въпросният професор или бог знае какъв не знаеше нищо такова.

Попитах го да ми каже по-силни лекарства. Но той отговори, че по-нагоре от Декарис и Вермокс няма.

И после почна най-интересното.

Въпросният предполагаем професор взе да ми обяснява, че след като съм водил записки, това означава, че аз се наблюдавам. А след като се наблюдавам, значи може би си внушавам че съм болен. А пък когато човек си внушава че е болен от нещо, той може и наистина да се разболее.
Това ми го каза човек, когото, повтарям, аз си мисля, че беше професор. Най-малкото беше шефът в паразитология. Той го каза това. На мене ми го каза лично.

И когато той ми го каза това, аз взех та го попитах най-естественото нещо, което, мисля си, човек би попитал: "Това в бурканчето с ракията внушавам ли си, че съществува?"

При което, човекът се жегна и ми отговори дръпнато "Не съм казал такова нещо."

Именно тоя отговор всъщност затвърди предположението ми, че тоя е професор. Щото професорите са си такива - хем са изперкали с течение на времето, хем многократно студентите им не са им прощавали да ги пощипват с подобни на моята забележка и те са развили такива реакции към тях.

Така или иначе обаче, човекът, професорът, шефът на паразитологията всъщност не беше много далече от идеята, че е възможно да се заразя чак и с глисти чрез самовнушение.

Много е интересно също така, че преди това в паразитологията на Монтана, стана въпрос, че срещу паразити имунитет няма. Така ми казаха докторките там. Имунитет срещу глисти няма, но изглежда е възможно да се заразиш с глисти чрез самовнушение - и това ми бе казано от по-висшата институция в паразитологическата йерархия.


Да, да ви повторя, отново и отново все пак! Това нещо ми го казаха от Националния Център по Заразни и Паразитни Болести находящ се на Янко Сакъзов в София.

Ми идете ако искате да видите, че именно това е институцията, която е водещата и битката и мерките срещу КОВИД19.
Ми те ми казаха, че ако се самонаблюдавам, ако постоянно само за някаква болест мисля, може и наистина да се разболея от нея. И ако е възможно да се разболея от глисти, т.е. от нещо, за което в Монтана ми казаха, че имунитет срещу него няма, то тогава, мисля, съвсем близко до акъла е, че направо си е даже в реда на нещата, да се разболеете от КОВИД19, чрез самовнушение по телевизията.

А въпроснтото самовнушение, въпросната масова хипноза се ръководи директно от Националния Център по Заразни и Паразитни Болести. И те знаят какво правят. Заразяват ви с КОВИД19 от телевизора - ето това правят. И го осъзнават. Не са невменяеми.

Имат ниско ниво на Иг А и често хващат острици.
Но при нас причината за прекомерното развъждане на червеи са фекалните камъни, които вървят с голям корем. Напр. при ББ, Каракачанов. Те изяждат неразградената ни храна в червата, която е токсична за нас. Помагат ни и не бива да ги избиваме докрай., което едва ли е възможно. Но те се изхождат направо в нас и ни водят до алергии, гадни пъпки.